„Обичам пътищата към човека
и не измислям – сливам се с нещата.
А думите са само мойта възраст"
Район "Нови Искър" организира Творческа среща, посветена на 70-годишнината от рождението на поета и писателя Славчо Донков.
Срещата ще се проведе на 11.04.2012г.(сряда) от 17:00 ч.
Всички са Добре Дошли!
Кметството на град Нови Искър, кв. Кумарица
Творец, съхранил мъдростта, романтиката и поезията на Кумарица
Няма български град, който да не е дал поне един писател или поет. Град Нови Искър, е дал Славчо Донков. Тук на 12.02.1942 г. се ражда един нежен лирик и талантлив разказвач – Славчо Донков. Много читатели познават творчеството му и го обичат, но аз съм убеден, че идните поколения повече ще го четат и ще търсят неговите книги, защото в стихотворенията и разказите му не само е съхранена поезията и романтиката на едно живописно селце край София, но в тях блика човечност, мъдрост, малко тъжен, но закачлив хумор и топлота, която ни е необходима точно сега, в нашето сурово и тежко време.
Познавам творчеството му, чел съм много негови книги, но особено се радвам, че имах щастието и лично да го познавам, да бъда един от приятелите му. Леката му, благородна усмивка често ме е стопляла и ми е давала надежда и вяра в творчеството и в доброто в света.
Запозна ни госпожа Димитринка Лазарова и в продължение на години често се виждахме и разговаряхме. Веднъж, когато седяхме в едно кафене в ж. к. „Люлин", където Славчо беше дошъл да ме види и пиехме кафето навън в слънчевия майски ден, го попитах как е станал писател, какво го е накарало да хване молива? Той, както винаги, се засмя и може би не мислеше, че това е важно, но аз настоях. Тогава ми разказа, че когато бил ученик, веднъж учителката им дала да напишат за домашна работа съчинение, но на него много му се е играело навън с децата и нямал време да го напише, не можел и да отиде на училище без домашна работа, затова решил по зададената тема да напише стихотворение, което е по-кратко и по-бързо се пише. Така за свое учудване открил, че може да пише стихотворения, а учителката му приятно се изненадала.
Завършва българска филология в Софийския университет и работи като редактор във вестник „Септемврийче", в културния отдел на вестник „Народна младеж", във вестник „Поглед", в издателство „Отечество", на което става и главен редактор. След това е редактор в списание „Лов и риболов". През годините, книгите които издаваше незабелязано се увеличаваха и ставаха все повече и повече. Автор е на повече от двайсет книги: стихосбирки, сборници с разкази, новели, книги за деца. Той е писател, който непрекъснато преоткрива света и го пресъздава във вълнуващи произведения, независимо дали са за възрастни или за деца.
Първата му книга, която се появява на бял свят е „Да повикаме щурците", издадена от издателство „Народна младеж" през 1974 г. Тя съдържа първите му стихотворения, от които виждаме, един лирик с изострена чувствителност и с умение да улавя едва забележимите душевни трепети, или както казва в предговора известният поет Иван Давидков, Славчо Донков открива в пясъка на делничното златни зрънца.
Но Славчо Донков ще остане в съзнанието на читателите с интересните си разкази, чиито теми и идеи той с пълни шепи черпи от живота в родното си село. В много от тях писателят дори не е променил имената на героите, а техни прототипи са хора, живели и работили тук. Между тях ще видим председателя на селсъвета Соколски, председателя на стопанството Гелан, пощаджията Патев. Ще открием местности и улици, които още съществуват, като улица „Йове войвода", игрището, моста на река Блато, ливадите и нивите край Кумарица, минералния извор, училището. В разказите му оживяват образите на родителите му, на дядо му, на баба му. Когато ги четем потъваме в един вълшебен свят, който ни покорява с красотата си, романтиката, мъжествеността на характерите. Възхищаваме се на добротата и смелостта на Величко от разказа „Сняг преди зимата", от честността и любознателността на Киро от разказа „Тъничка колкото следа" или от умението на писателя да разгадава инстинкта и природата на животните, като кучето Цезар от разказа „Цезар".
Светът на Славчо Донков е и художествен, и действителен. Това е светът на хората от Кумарица с техния всекидневен живот, изпълнен с работа, грижи и малки радости, описан талантливо и проникновено.
Няма да забравя последните му дни. Коварната болест го измъчваше, но Славчо Донков намираше сили да се усмихва и да бъде все така отзивчив и сърдечен, истински приятел и човек. Усмихнат и лъчезарен ще остане той завинаги в съзнанието ми.
Магдалена написа:
Преди около 12 години
Благодаря ти Жоро! Да си жив и здрав! Желая ти успехи в творческата работа!