club50plus.bg

"Инстинктът за живот е по-силен от неговия смисъл! — „Хайка за вълци“ (1982)"

На 19 януари 2013г. се навършват 90г. от рождението на Продан Кючуков. Със сигурност всеки, който прочете това име, си задава въпроса коя известна личност стои зад него и интересът е напълно основателен. Това е истинското име на писателя Ивайло Петров. Роден е в село Бдинци, област Добрич, по-късно живее в Шумен, премества се във Варна, където работи като бояджия, деловодител, прави сапун, продава в бакалници, по-късно е изпратен в Унгария, където на два пъти се разминава на косъм със смъртта. Връщайки се в България, той учи право в СУ, но влечението му към литературата надделява, като по-късно се записва и в Художествената академия. Започва работа в списание „Пламък" и вестник „Литературен фронт".

Първите му белетристични опити се свързват със сборника „Кръщение" и повестта „Нонкина любов". От 1953г. се посвещава професионално на литературата. Сътрудничи си с Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев. Едно от най-значителните му произведения е романът „Хайка за вълци", който е многократно превеждан, преиздаван и филмиран.

Именно за него писателят получава наградата на Съюза на българските писатели. Само за една-две години романът се превръща в класика. Основният конфликт на българското общество през втората половина на ХХ век – разпадането на човешките и родовите връзки като следствие от принудителното разрушаване на селския свят, е пресъздаден изключително точно и с голямо художествено майсторство. Сред творчеството му трябва да добавим и романа „Мъртво вълнение", който много точно описва съдбата на българското население след насилственото коопериране на земята. По-късно тази тема е продължена в „Хайка за вълци".

Появяват се и разказите му от сборника „Малки илюзии", есетата от „Объркани записки" и „Лъжливи хора". Ивайло Петров създава и своята повест „Преди да се родя и след това". Тя става събитие в литературата заради особената ирония и необичайното хрумване.
Важно е мнението на литературните критици за него. Според Симеон Султанов писателят „все нещо търси в живота ... и все не може да го намери."

Едно е сигурно – той успява да намери вдъхновение в руската класическа литература. Писателят споделя, че се е учил на словесно майсторство от онези автори, които са му допадали.
Ивайло Петров е автор на повече от 20 книги, многократно преиздавани и превеждани. Смъртта му на 16 април 2005г. е загуба за цялата наша литература.