club50plus.bg

"Жерар Филип е като комета, която остави ярка следа и изчезна бързо от кръгозора ни" - това казва  за него приятелят му Жан Кокто . Ярка следа, която все още блести .

Роден е на 4 декември 1922г. в Кан, южна Франция. Дебютира в театъра едва двайсетгодишен, а само година по-късно е и кино-дебьютът му  във филма "Les petites du quai aux fleurs" (1944).
През 1947г. излизат едновременно два знакови филма с негово участие – „Дяволът в плътта" на режисьора Клод Отан-Лара и „Идиот" (реж. Жорж Лампен). От този момент френските зрители буквално се влюбват в чаровния актьор и в създадения от него образ  – срамежлив, меланхоличен и с подчертана непоносимост към лъжата, несправедливостта и моралната нечистоплътност.
Жулиен Сорел от „Червено и черно" (1954, реж. Клод Отан-Лара) и Фабрицио дел Донго от „Пармския манастир" (1948, реж. Кристиан-Жак) продължават темата на младия романтичен герой, който не приема пошлостта и дребнавостта на заобикалящия го жалък свят. Именно Стендаловите персонажи превърнали Жерар Филип в национален герой, в предмет на обожание и гордост.
„Той бе необикновено красив човек, - спомня си след години голямата френска актриса Жана Моро, която е негова партньорка във филма „Опасни връзки" (1959, реж. Роже Вадим).

„Жерар Филип остави след себе си жив образа на пролет и младост" - така го определя писателят Луи Арагон. И наистина - за 15 години чаровният французин успя да заснеме 29 филма  и  направи всяка една роля запомняща се и любима. Така Жерар Филип се превърна в един от най-популярните актьори през 50-те години на миналия век и то не единствено в рамките на родината му Франция. Превъплcтявайки се в образите на Жулиен Сорел, княз Мишкин, Калигула, Мефистофел, принц Хамбургски и Ричард III - завладява публиката не само с актьорския си талант, но и със своята харизматична личност и неизчерпаемо обаяние.

Жерар Филип - име което навява асоциации на  красота, младост, темперамент и остроумие – качества, които са особено присъщи на неговия великолепен герой Фанфан Лалето от едноименния филм на Кристиан Жак, излязъл през 1952г. и пожънал феноменален успех навсякъде, където е прожектиран – включително и в България. Този филм става любим на много поколения и не едно дете е мечтало да бъде Фанфан Лалето. Зловредни слухове приписват  на чаровния актьор романтична връзка с привлекателната му екранна партньорка - Джина Лолобриджида.

Но истината е една - през целия си живот привлекателният Филип остава верен на съпругата си - Никол-Ан Фуркад към която е силно привързан. и макар непрекъснато да е заобиколен от красиви почитателки, той има очи единствено за жената, която е избрал за своя спътница. 

Последните му филмови роли  „Господин Рипоа" (1955), „Монпарнас 19" (1957) и „Играчът" (1958), доказват че големият актьор започва да излиза от романтично-меланхоличното амплоа и да се превъплъщава в далеч по-сложни в психологическо отношение персонажи.Жерар Филип през 1954г. Ролята му във филма на Роже Вадим „Опасни връзки" (1959) е предпоследната в неговата блестяща кариера и го показва в по-различна и екстравагантна светлина. Можем само да се питаме какви знаменателни роли и какви разнообразни превъплъщения би имал големия актьор ако съдбата не бе начертала друго.

Скоро след излизането на този филм Жерар Филип се почувствал зле. Оказва се, че е болен от рак и се наложило да бъде опериран, но само две седмици по-късно – на 25 ноември 1959г. умира.

Ще остане в паметта като обаятелен мъж с юношески чар, любимец на жени и мъже, на млади и на стари, направил толкова през сравнително кратката си кариера, колкото малцина други са успявали за десетилетия.