club50plus.bg

Поводът да се срещна с Александрина Ангелова е семейната реликва - сабя, останала от опълченеца Ангел Атанасов. Намирам събеседничката си в дома й преди да тръгне за поредната репетиция в Русенската опера. Александрина Ангелова е известна в дунавския град не само като музикален педагог, но и като хоров диригент на църковния хор при катедралния храм „Св. Троица” и хор майстор на хор „Дунавски звуци”.

Тя е родом от Русе и дълги години е преподавала в Музикалната гимназия /днес НУИ „Проф. Веселин Стоянов”/. С нескрита радост се похвали, че има профил в социалната мрежа и поддържа с бивши свои възпитаници, които са по цял свят. Александрина Ангелова е завършила специалностите „Пиано” и „Хорово дирижиране” в Музикалната консерватория в София. Тя си припомня, че по онова време й преподавал Васил Арнаудов, който е бил само седем - осем години по-голям от нея. Младостта обаче едва ли е била пречка талантливият асистент да бъде сериозен със студентите си. Русенката изброява още имена, които са оказали огромно влияние върху музикалната й култура. Тя е имала честта да учи при Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Марин Големинов, Денчо Стоянов, имена от плеядата талантливи композитори в България. С умиление се завръща и към първия приемен изпит, воден от композитора Панчо Владигеров.

Музикалната култура на Александрина започва още от детските й години. Тя учи пиано при Катя Решедова. Всъщност тя не пропуска да подчертае, че пианото, което днес е в хола на апартамента й, е фамилно наследство. Бащата ми също е бил преподавател по музика и хоров диригент, припомня си талантливата дама. В семейния албум, озаглавен „Трета картечна рота”, са запазени снимки от Балканската война. Ангелина разказва, че баща й – Иван Ангелов, е завършил Школа за запасни офицери, но никога не е ходил на фронта. В Пети полк в Русе създал мъжки хор и учил новобранците да пеят военни песни.

Дядото на Александрина – Ангел Атанасов, е преселник от Охрид. Идвайки в Русе през 1903 година, се установява и създава голямо семейство, с три деца. Едва след неговата смърт, Александрина и близките й разбират, че той имал втори брак. Доказателство за това е брачното свидетелство от 1905 година. Според наследничката, неговата първа съпруга вероятно е починала по време на войните. Тя допълва, че по време на Илинденското въстание част от подплашените македонци открили своя пристан в България. Идвайки в Русе, много от тях отворили фурни за хляб, всъщност това е било основен поминък за тях. В дунавския град се оформили и кварталите на преселниците от Беломорска Тракия и от Румъния.

През 1912 година Ангел Атанасов се записал като доброволец във Велешката доброволческа дружина, за да участва в Балканската война въпреки че има семейство. Дружината е наречена на град Велес - тогава още в пределите на Турската империя. Храбрият доброволец се проявил в бойни действия. Получил кръст „За храброст”- ІІІ степен и грамота от цар Фердинанд. Награден е и със сабя, върху която е изписано „Съ нами Богъ!”.

Седем години преди Александрина да се появи на бял свят, дядо й починал – 1935-а. Тя си спомня разказите на своите родители за участието на опълченеца в управлението на Русе по времето на Александър Стамболийски. Доброволците или запасните офицери за проявените заслуги получавали служба, разказва наследничката. Затова той е бил околийски началник в общината.

След 1923 година Ангел Атанасов не е бил подложен на гонение от новия режим, но е освободен от заеманата длъжност и не са му давали работа. В съда изпълнявал длъжността прошенописец. Внучката обяснява, че единствената снимка, която днес не е запазена, е с Александър Стамболийски. Страхът управляващите да не навредят на семейството изтрива следите на документа от онова време.

Доброволецът Ангел Атанасов починал през месец май 1935 година. Погребението му събира много русенци. За траурната церемония дори идва градския духов оркестър в района на храма „Всех Святих”. Тъй като е Разпети петък, оркестърът не свирил, но почел с присъствието си паметта на достойния мъж. Единственият спомен оттогава е снимката в семейния албум.

Сабята на опълченеца се предава от поколение на поколение. Неговият син ревниво я пазил през живота си и дори участвал във военните паради в дунавския град.Днес военният атрибут е притежание на арх. Вихрен Бакърджиев, син на Александрина Ангелова. Възрастната дама разказва, че тя е акцент в неговото ателие и гордост за фамилията.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор