club50plus.bg

Александър Дюма е роден на 24 юли, 1802 в град Вийер Котре, департамент Ен, Франция в семейството на генерала Томас- Александър Дюма и Мария-Луиза Елисавета Лабуре — дъщеря на гостилничар. Баща му е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, който е бил генерал на артилерията в една от френските колонии, и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Самият Александър Дюма е квартерон, което влияе през целия му живот. Творческият процес при Дюма не е изолиран, той ползва помощта на много хора, допитва се до много от близките си, черпи идеи. Огюст Маке е един от най-денните му творчески сподвижници. Именно Маке нахвърля прототипа на „Граф Монте Кристо“, станал един от най-известните литературни образи, Маке има и значителен принос във всичките части от тетралогията „Тримата мускетари“ , както и в някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.
Пишейки Дюма успява и да се продава добре, печели доста значителни суми, но въпреки това често е без пари и в дългове заради разточителния си начин на живот.

Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му. Макар писателят да добива неимоверна популярност с творбите си, смесената му кръв, винаги тегне като сянка над личността му и е повод на завистниците му да злословят. Може би и на това се дължат част от сентенциите му, които са насочени към човешката завист и недобронамереност.

•  Злословието и клеветата нямаше да имат такава сила, ако глупостта не им проправяше път.
• Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.
• Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. 
• Моите мечти нямат граници — аз винаги искам невъзможното.
• На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.
• Не дървото изоставя цвета, а цветът напуска дървото.
• Ние често пъти минаваме покрай щастието без да го видим, без да го погледнем...или ако сме го видели и погледнали — то не сме го познали.