Чувство за хумор и много житейски истини се преплитат в творчеството на писателя
Какво са хубавите книги? —В житата пойни чучулиги
и ручейчета бистроструйни,
бълбукащи в букаци буйни.
Днес се навършват 99 години от рождението на Асен Босев - писател със сложен житейски път и плодотворна творческа съдба. Помните ли детството, когато взимахме негова книжка или пък в училище наизустявахме усмихнато стихче.
Похвали се зайче,
на своето майче,
на татко, на батко,
на бабка, на дядко:
— В училище всички
добри ученици
сега изучаваме
чужди езици.
Помните го нали? И съвременните деца биха го рицитирали с усмивка и удоволствие. Прочетете им и "Уважителни причини", и " Мимето", и "Баба Таса на такси" и... Няма стихотворение на големия писател, което да не се чете на един дъх и да не предизвиква усмивка. С изключително майсторство, големият творец успява да възпитава, пъплатявайки в стих изключително чувство за хумор. езикът му е близък до детския и речта се лее като песен.
Какво друго можем да разкажем на идните поколения за Асен Босев?
Роден е на 22 ноември 1913 в село Руска Бела, Врачанско. Учи в родното си село и в Берковица. Известно време е учител. Установява се в София, където завършва дипломация в Свободния университет и право в Софийския университет. През 1941 г. е затворен в концентрационния лагер „Еникьой" в Ксантийско, по-късно е интерниран в лагера „Св. Врач" в Санданско.Съосновател през 1945 г. и главен редактор на в-к „Септемврийче". Редактор на в-к „Стършел" в периода 1961-1965 г. Един от учредителите и първи председател на Българската секция на Международния съвет по детската книга към ЮНЕСКО. Носител на националната награда „Петко Р. Славейков" (1972). Умира на 24 април 1997 г. в София.
Баща е на белетриста Росен Босев и на художника Красимир Босев.
Но най-добре за него говорят неговите творби - те обогатяват и разказват. И само от нас зависи и нашите деца, и децата на нашите деца и техните деца да ги помнят, да ги знаят и да ги предават на децата си. Защото те са част от нашето, българското. И дори на моменти да звучат архаично, темите засегнати в тях са вечни, усмивката също.
Пак Антон е без домашно,
но нима това е страшно?
Не бои се мушмурока,
че не си е чел урока;
има си добри роднини –
уважителни причини.
Днес учителя си мотка,
че одраскала го котка,
утре – не разтворил книжка,
че видял под шкафа мишка!
Може би за правописа
е виновна Кума Лиса
и не е чертал чертежа
по вина на таралежа!
николова написа:
Преди почти 12 години
страхотен и обичан от нас!
николова написа:
Преди почти 12 години
Страхотен и обичан от нас !