club50plus.bg

Къде си, „Добър ден“, къде?
Ела си при децата!
То „Добър ден“ не се яде,
но влез им ти в устата!

Така, фино и с усмивка, умелият творец изпраща своите послания до хората.С ненатрапчивата сила на онази житейска мъдрост, която учи, че усмивката е далеч по-силна от размахания пръст и добрата дума дава повече, отколкото строгото сгълчаване. Такъв именно е и Асен Босев - мъдър, усмихнат и проникновен.На 22 ноември  се навършват 100 години от рождението на големия български творец, чийто сложен житейски път го поставя пред не едно препятствие, пред не едно изпитание за силата на човешкия дух.

Роден в село Руска Бела, Врачанско. Учи в родното си село и в Берковица и след завършване на средното училище известно време учителства, след което заминава за столицата, където учи дипломация в Свободния университет и право в Софийския университет. През 1941 г. е затворен в концентрационния лагер „Еникьой" в Ксантийско, а по-късно е интерниран в лагера „Св. Врач" .
Асен Босев е съосновател през 1945 г. и главен редактор на в-к „Септемврийче". Редактор на в-к „Стършел" в периода 1961-1965 г. Един от учредителите и първи председател на Българската секция на Международния съвет по детската книга към ЮНЕСКО. Носител на националната награда „Петко Р. Славейков" (1972). Умира на 24 април 1997 г. в София.
Баща е на белетриста Росен Босев и на художника Красимир Босев. Но най-ярко за твореца и човека Асен Босев говорят неговите произведения.
Вероятно повечето от вас помнят детството, когато взимахме негова книжка в ръце и потъвахме в обаятелната мъдрост на симпатичните му герои, решавахме загатките и се забавлявахме с гатанките му. Няма някой от нас, който да не е наизустил поне един куплет от негово усмихнато стихче.

Похвали се зайче,
на своето майче,
на татко, на батко,
на бабка, на дядко:

— В училище всички
добри ученици
сега изучаваме
чужди езици.
Помните го нали? И съвременните деца биха го рицитирали с усмивка и удоволствие. И"Уважителни причини", и " Мимето", и "Баба Таса на такси" и... Няма стихотворение на големия писател, което да не се чете на един дъх и да не предизвиква усмивка. С изключително майсторство, големият творец успява да възпитава, пъплатявайки в стих изключително чувство за хумор. езикът му е близък до детския и речта се лее като песен.

Какво са хубавите книги? —
В житата пойни чучулиги
и ручейчета бистроструйни,
бълбукащи в букаци буйни.

И само от нас зависи и нашите деца, и децата на нашите деца и техните деца да ги помнят, да ги знаят и да ги предават на децата си. Защото те са част от нашето, българското. И дори на моменти да звучат архаично, темите засегнати в тях са вечни, усмивката също.

Пак Антон е без домашно,
но нима това е страшно?
Не бои се мушмурока,
че не си е чел урока;
има си добри роднини –
уважителни причини.

Днес учителя си мотка,
че одраскала го котка,
утре – не разтворил книжка,
че видял под шкафа мишка!
Може би за правописа
е виновна Кума Лиса
и не е чертал чертежа
по вина на таралежа!

Асен Босев е част от нашето детство, той е неговата усмихната мъдрост.