club50plus.bg

Преди пет години любителите на карикатурата, имаха щастието да се насладят на неизвестни рисунки на големия Илия Бешков, притежание на частни колекционери. Те бяха изложени в Националната художествена галерия и макар състоянието им да не бе много добро, длед успешна реставрация, повечето от тях успяха да бъдат датирани.

Животът на художника е наситен с драматични събития,едно от които е свързано с априлските събития през 1925 година, когато среща смъртта в очите. В черния списък за екзекуция попада след черния атентат в църквата "Света Неделя" и се спасява благодарение на негов близък приятел, който тайно зачерква името му от списъка на обречените.

Бешков цял живот носи със себе си мисълта за смъртта и това, че на няколко пъти я е избегнал на косъм е повод и за страх и за шеги от негова страна. Разказват, че един ден художникът си поръчал некролози при Ламар. Вечерта ги разлепил в сградата на Художествената академия. На другата сутрин преподаватели и студенти били шокирани от неочакваната вест и докато се чудели как, от какво и кога е умрял, самият Бешков се появил в прекрасно настроение, доволен от ефекта, който предизвикал със странната си шега.

и обществени. Добър оратор и умел словоредител, изкусен музикант и талантлив публицист, той все пак е останал в историята на българското изкуство най-вече като художник, овладял докрай четката и умението да пресъздава. И макар да е умеел да рисува не по-малко образно и с думи, безспорно карикатурите на Бешков са нещо повече от скица, да пресъздават и разказват. Съвременниците му го описват като пословичен работохолик и непримирим критикар, за когото не е имало теми табу, нито в изкуството, нито в живота.

Притежавал  неповторимо чувство за хумор, което го  правело център на компаниите, разсмивал  с имитаторската си дарба и невероятното си шегобийство. Можел е да бъде срещнат почти всяка вечер в гостилница "Средна гора", намираща се на улица "Раковски", в компанията на Ангел Каралийчев, Ламар, Дечко Узунов. Всички тези големи българи са били завладяни от енергията, която Илия Бешков пръскал около себе си.

Имал навика да разказва как е гонил чорапа си по покривите на кооперацията, в която живеел. Това се случило по времето, когато художникът, след като се отегчил от ученето на право, решава да се отдаде на творчеството и се премества да живее в мансарда на столичната улица"Алабин". По това време той не се радвал на особен финаносв просперитет, поради което бил горд притежател на един единствен чифт чорапи. Естествено и единият чифт се налага да бъде изпран и след като извършил хигиенизацията, закачил чорапите на капандурата, без да съобрази, че духа силен вятър. Докато се обърне единият вече бил понесен по покрива и художникът хукнал след него да го спасява.

Освен, че забавлявал приятелите си, разказвайки забавни истории или имитирайки видни люде, Бешков обичал да им свири и на дудук, но любимото му изпълнение било да пее, акомпанирайки си с винени чаши, по които почуквал ритмично с молив.

Големият талант бил притегателна сила, както за приятелския си кръг, така и за студентите си, които слушали лекциите му онемели. Умеел да говори увлекателно, но също така умеел да възпитава нестандартно. Когато някой го ядосвал не се притеснявал да приложи бой като възпитателен метод. Под ударите на неговия бастун попадал неведнъж самият Доньо Донев, който след години с усмивка разказвал, че в това се крие тайната на неговия успех.

С напредване на възрастта обаче, големият творец започнал да гледа по-мрачно на света, за което допринесла и екзекуцията на брат му от Народната власт. Промените и неразбирателството му с новите управници го накарали да се изолира и все повече време да прекарва в усамотение.

Надарен с разнороден талант, Илия Бешков се е изявявал на много поприща - културни 

 Когато умира през 1958 година, ненавършил 57 години, беден и гладуващ, много негови близки казват, че е извършил своего рода самоубийство, отдавайки се на мизерията.

За поколенията той ще остане един от най-ярките и забележителни творци на 20 век. уникален и запомнящ се.