club50plus.bg

Теодор Рузвелт е роден на 27 октомври, 1858 г. Рузвелт е 25–ият вицепрезидент на САЩ (1901 г.) и 26–ият президент на САЩ (1901– 1909), като встъпва в длъжност след покушението срещу Уилям Маккинли. 

Заради своите многобройни достижения, заради решаващата роля, която му е отредила съдбата той често се счита за един от най–великите американски президенти. Рузвелт става президент на САЩ на 42 години и се превръща в най–младия президент на тази велика държава до този момент.

От американските и световни историци разбираме, че Теодор Рузвелт е бил забележителен човек, политик, търговец и истински патриот. Енергията, емоцията, уменията и неподправеното удоволствие, които Рузвелт е влагал в президентството, са изключителни. През живота си е бил автор, законотворец, войник, ловец, дипломат, природозащитник, морски ентусиаст, поддръжник на мира и реформатор с прогресивни идеи. За нас като българи, Теди Рузвелт има специално място заради искрения си призив в подкрепа на българския народ във връзка с Балканската война (1912 - 1913).

Теодор Рузвелт е пети братовчед на президента Франклин Делано Рузвелт и това ги прави единствените братовчеди, които са били президенти на САЩ.

Семейство и ранна възраст

Мъдрият български народ казва, че “всяка крушка си има опашка”. Такъв е случаят и с личността на Теодор Рузвелт. Баща му е известен филантроп и търговец в Ню Йорк, съдружник във фирмата за внос на стъкло „Рузвелт и син“. Майка му - Марта Бълок - е била домакиня, известна красавица от Юга, израснала в Джорджия.

От малък Рузвелт има интересни преживявания. Бил е болнав и асматик, а почти цялото му детство е съпътствано от непрекъснати настинки и проблеми с храносмилателната система. В същото време, той е свръхактивен и често пакостлив. Любопитството му се проявява в ранна детска възраст и едва на 7 за първи път проявява съпътстващият го през целия му живот интерес към зоологията. 

При една от разходките си до местния пазар, седемгодишният Теди вижда мъртъв тюлен. След като се сдобива с неговата глава, той и още двама негови братовчеди създават „Музеят на Рузвелт за естествена история“. Рузвелт напълва импровизирания си музей с множество животни, които улавя, изучава и подготвя за експозицията си. На девет годишна възраст той систематизира знанията си за насекомите в „Естествена история на насекомите“.

Като всяко болнаво дете, той има различни неприятности с по-големите и по-здрави деца, от които яде много бой. Баща му го насърчава да тренира в местния гимнастически салон, където Рузвелт започва да се занимава с бокс - друго негово хоби, което го съпътства до края на живота му.

След серия от пътувания на семейството му в Италия, Египет и Германия, където Рузвелт е обучаван от частни учители, семейството се завръща в Ню Йорк, а Теди се захваща здраво за приемния изпит в Харвард. Приет е от първия път и под влиянието на бъдещата си жена и тогавашна приятелка, както и от свой професор в Харвард, накланя своите интереси в сферата на политиката.

Запомнен като крайно спортменски състезател по бокс в рамките на университетските първенства, Рузвелт завършва сред първенците по успех в Харвард, след което продължава обучението си със специалност “Право” в Университета на Колумбия. 

Живот, по-шарен от черга

Рузвелт е изключително активен и пише повече закони от всеки друг негов колега, като често работи за бедните и хората с недъзи. 

Но съдбата съвсем не го оставя без изпитания. През 1884 г. в един и същи ден и в една къща умират майка му и жена му. Това се случва само два дни след като жена му ражда единствената им дъщеря – Алис. Рузвелт, обезумял от мъка, пише в дневника си “Светлината напусна живота ми завинаги“ . По–късно същата година той напуска работата си в Асамблеята и се мести в отдалечена област, наречена Бедлендс, Дакота, за да води живот на фермер и представител на закона.

Там Рузвелт се научава да язди, да хвърля ласо и да ловува. Често си има неприятности, понеже с охота се включва в сбивания, като прекарва времето си в суровия и хаотичен свят на последните години на Дивия Запад. Веднъж преследва известни престъпници, друг път има свада с легендарния френски дуелист маркиз Дьо Мор, който го предизвиква на дуел. Тъй като Рузвелт е предизвикан, има правото да избере оръжие за дуела. Той избира пушка. Дуелът е отменен и двамата се помиряват.

След като снежна буря унищожава стадото добитък на Рузвелт, той се връща на изток и се кандидатира за кмет на Ню Йорк през 1886, но остава едва трети, при това с много голяма разлика. След изборите заминава за Лондон, където се жени за своята детска любов Едит Кароу. По време на медения си месец намира време и изкачва връх Мон Блан, като води едва третата експедиция, която успешно стига върха, първата е през 1786 година.

Политически живот

След серия лични търсения, Рузвелт се завръща в САЩ и се захваща с политика. При шеметен развой на събитията, той става член на Комисията за реформи на държавната администрация, където си печели огромен брой врагове заради безкомпромисното прилагане на закона. Същевременно изисква и налага във всички полицейски участъци да бъдат поставени телефони. Свръх енергичният Рузвелт имал навика да се разхожда късно вечер и рано сутрин покрай полицейските постове, само за да се убеди дали те са на служба по това време.

Само няколко години по-късно, Рузвелт се издига до чин “Полковник” благодарение на изключителните си военни заслуги като водач на “Твърдите ездачи” (Rough Riders) - една разнородна банда, в която участват каубоу, индианци, хора извън закона, но и възпитаници на елитните университети в САЩ, известни като Бръшляновата лига (Ivy League). Основното предназначение на тази малка бойна дивизия била войната срещу Испания в територията на Куба.

След победата на Маккинли на президентската надпревара през 1900, Рузвелт става вторият най-млад вицепрезидент в историята на Америка. Той намира вицепрезидентството за неудовлетворяващо и дори обмисля да се върне в правния факултет след завършването на мандата си. На 2 септември 1901 г. произнася изречението, което дефинира мандата му, както и се запечатва в паметта на поколения американци до днес, когато на Щатския панаир в Минесота призовава американците „да говорят спокойно и да носят голямата тояга“. 20 дни по-късно убиват Маккинли и Рузвелт полага клетва като президент на САЩ.

Реформатор, нобелист, джентълмен, баща и “винаги на 6”

Президенството на Теодор Рузвелт впечатлява непредубедения наблюдател най-вече с основния мотив, който води неговата работа - искрената любов към своята страна. Именно тази патриотска любов към САЩ този млад мъж демонстрира, когато се превръща в инициатор на реформаторски закони, с които озаптява финансовите институции; но и с които си спечелва много врагове.

Боксира се професионално през почти цялата си кариера като президент, а безграничната му енергия кара британския посланник да го опише пред свои познати по следния начин: “Винаги трябва да знаете, че президентът е на около шест години“. 

През 1904 година Рузвелт се кандидатира за втори самостоятелен мандат и печели национална победа. Година по-късно става първият президент, който посещава Япония и Русия с цел да установи по–добри отношения с тях и да посредничи за постигане на мир между двете страни. В резултат на това Рузвелт печели Нобелова награда за мир през 1906 г. Той е първият американец с това отличие въобще.

Решен да защити добрия интерес на американския народ, Рузвелт вкарва няколко радикални закона в Конгреса. Макар да не е първият президент, който взема страната на работниците при спорове, Теди Рузвелт е първият, който заплашва бизнеса, че ще национализира големи части от индустрията и така принуждава двете страни да приемат назначена от него комисия, която да решава споровете по задължителен за страните начин. 

Наред с изключителните си заслуги на редица нива в американската държавна система, Рузвелт остава в американската история като първия президент, поканил цветнокож в Белия дом. Букър Вашингтон, най–важният лидер на чернокожите по това време, е първият свободен черен човек, който е поканен в Белия дом, акт, който предизвиква негодуванието на много лидери на Юга. Рузвелт се изказва срещу расизма и дискриминацията и назначава много чернокожи на ниски длъжности във федералното правителство. Обявява се против сегрегацията на училищата и прекратява тази практика като губернатор на Ню Йорк. Рузвелт не одобрява антисемитизма и назначава първия евреин в президентския кабинет.

През целия си живот Рузвелт е морски ентусиаст, който полага основата на изграждането на силна флота на САЩ. Той вярва в имперската мисия на своята страна и смята, че съществува вероятност страната да встъпи във война в Тихия океан с японците. Затова Рузвелт създава Великата бяла флота (името идва от боята, с която са боядисани корабите) и я изпраща на околосветска обиколка на добра воля, включваща и по-скоро демонстративно спиране в Япония. Рузвелт се надява по този начин да отслаби напрежението в американо–японските отношения и да покаже на японското правителство, а и на останалата част от света, възможността на САЩ да достигне с военната си мощ всяка точка на глобуса. 

Панамският канал

Всички знаем, че той съществува, но малко хора знаят, че заслугата е на Теодор Рузвелт. Воден от разбирането си, че каналът е стратегически важен за установяването на САЩ като морска империя, Рузвелт стимулира политическите кръгове в Панама, по онова време област на Колумбия, враждебно настроена към плана му, за да се отделят от държавата, след което да получи правото на строеж на канала. Тази мисия се превръща в успех и каналът е завършен само няколко години след слизането на Рузвелт от президентския пост.

Теодор Рузвелт и България

Един от едва четиримата президенти, увековечени на планината Ръшмор, Теодор Рузвелт има и изключителен интерес към България. Затова и долния цитат, написан през 1912 г. във вестник Outlook, четем като искрен, идващ от душата на истински патриот, обичащ Америка така, както ние българите обичаме своята страна:

„Българите са непоколебими патриоти. Тези пет века са послужили като пещ, която създава от българите човеци от най-забележителен и най-силен тип. Те са били известни като търпеливи волове в човешки образ, предмет по-скоро на презрително съжаление, а не на уважение и страх; роби ту на една, ту на друга тирания и господари. Никой не е мислил, че те могат да се издигнат. Страшните опасности, които преживели българите през повече от 20 поколения, като че бяха пречистили пяната на техните натури и бяха оставили само здравата стомана на техния състав. С трезвост и постоянство в характера и в една злощастна война със Сърбия, още от самото начало показаха, че бяха проникнати от рядък военен гений. Патриотизмът на българина е не само едно вълнение, което е резултат на някаква реч, държана от всенародно ликуване, което прави добрите мъже и жени да изпълняват по-ревностно гражданския си дълг.

За българина той означава непоколебима твърдост в убеждението, една страстна привързаност към независимостта и народния успех като единствена алтернатива за предотвратяване на ужасното робство.... Дори и подемът на Япония не е бил така поразителен като засилването и напредъка на България."

На тази статия патриарха на българската литература Иван Вазов, от името на "цвета на софийското общество", отговаря със стихотворението Теодору Рузвелту, в което пише:

Ний чухме ти привета благороден
към нас, борци за светъл идеал,
о, син могъщи на народ свободен,
във чийто глас света се вслушва цял.

Няколко години по-късно, в навечерието на Първата световна война, Теди Рузвелт пише:

"Един миролюбив народ който през вековете е устоял на мохамеданските вълни, днес е обезлюден от усилните си борби. Това е България. Европа бе спасена за втори път от този малък народ. Борбата беше успешна, но нанесе ужасни жертви. Да помогнем на този народ, който се бори срещу общият враг на християнската цивилизация жертвайки се за да задържи мохамеданските орди в Мала Азия.”

Теодор Рузвелт умира в съня си на 6 януари 1919. Синът му Арчи изпраща телеграма на неговите близки само с четири думи: "Старият лъв е мъртъв”.

Списано по информация от Уикипедия