club50plus.bg

190 години от рождението на видния българин

Свикнали сме да си спомняме за бележитите личности единствено на годишнините от тяхната смърт. По-различен е случаят с Найден Геров. За съжаление, по-голямата част от нашите сънародници дори и не знаят кой е и с какво се е занимавал, а неговият принос е значим. Найден Геров е езиковед и фолклорист, създател е и на едно от първите класни училища в България.

Той посвещава голяма част от живота си на събиране и обработване на езиков материал, като благодарение на неговия труд се появява и „Речник на блъгърский язик с тлъкувание речити на български и руски". За този речник се водят доста спорове. Лингвистите твърдят, че няма особени научни качества, но за сметка на това си остава първият български речник.

Именно на такъв бележит българин отдаваме памет

Найден Геров е роден в Копривщица през 1823 година. Той е осмото дете в семейството. Баща му става прототип на хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време". Получава добро за времето си образование – първоначално учи в килийно училище, после в гръцко в Пловдив, като успява да завърши Ришельовския лицей в Одеса. Натрупаните знания му позволяват да стане учител в откритото от него двукласно училище. То бива наречено „Св. св. Кирил и Методий", като по инициатива на възрожденеца за първи път на 11 май 1851 г. е организиран празник на двамата братя. От 1857г. той редовно се състои в Пловдив, Цариград, Лом и Шумен.

Когато Геров пристига в Пловдив, заварва един град, който е почти изцяло погърчен. Българският език и българското образование са гонени и прогонени. Интересът на пловдивчани по това време към гръцкия е прочут, като той е заклеймен от всички български писатели. Срещу него той е трябвало да се бори с всички сили. Останалите са имали възможността да използват клеветата и подлостта, за да го прогонят от това гръцко средище. И в тази жестока борба Геров успява да намери подкрепа преди всичко от неколцина придошли от Копривщица първенци.

Неговото училище скоро затъмнява славата на гръцкия език

и реабилитира веднъж завинаги българския като средство за общуване с културата.
Дейността на Найден Геров не се ограничава само с преподавателска дейност. Той е общественик в широкия смисъл на думата. В неговите разнообразни склонности и широчината на делото му има нещо изключително. Възрожденецът взема активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува и няколко статии в защита на българските национални интереси. През 1857 година е назначен за вицеконсул на Русия в Пловдив, а това му дава възможността да продължи своята просветна дейност до Априлското въстание. По време на въстанието умело защитава българския народ.
Възрожденецът издава и няколко книги – „Няколко думи за превода на математическата география" (1842) и „Начала на християнското учение" (1843). През 1845 година пише и поемата „Стоян и Рада", в която е изведен проблемът за любовта и за отдадеността на чувствата.
Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, на седемдесет и седем годишна възраст. Неговият племенник Теодор Панчев е и издател на неговия архив и сътрудник при отпечатването на речника, който възрожденецът не успява да види завършен. Пловдивският общински съвет го провъзгласява за почетен гражданин.