club50plus.bg

Символист, декадент, лирик, под чието перо са излязли стотици стихове, попили мъка и радост, надежда и любов, скръб...Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 в Копривщица. Димчо пише още от ученическата скамейка, но първите му стихове не го удовлетворяват и той ги изгаря. Вечно търси начин да изрази чувствата, които бушуват в душата му.

На 19 години, повлиян от кумира си Пенчо Славейков, в списание „Съвременност" излизат първите публикувани стихотворения на поета, подписани с името Димчо : „На таз, която в нощи мълчаливи", „Когато вишните цъфтяха" . Освен пред творчеството на Славейков, Дебелянов дълбоко се възхишава и от творбите на Яворов и дори някои от изследователите му смятат, че донякъде черпи творческо вдъхновение от тях. Всъщност Яворов и Дебелянов имат съвсем различен подход към поезията и макар чувствата, които предават да са сходни, въздействието да е еднакво силно, в никакъв случай не може да се каже, че Димчо Дебелянов имитира своя кумир.

Сред близките приятели на младия поет са Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Христо Ясенов - ярки творци и личности, които оставят значима следа върху изграждането му.
Освен лирика, Дебелянов твори и сатира, но тях подписва с псевдоними. Творбите му със сатиричен характер носят подпис Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор .

Из пустинната алея,
дето нявга двама с нея
в полунощен час дълбок,
вгледани в една звезда,
дадохме си свят оброк
да се любим навсегда -
скитах сам.
Из „Мечти"

20 годишен Димчо се записва в историческия факултет на Софийски Университет, където учи само две години. През тези две години той научава френски и английски език и превежда произведения на големите Бодлер, Верлен, дори Шекспир.
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов, както много млади българи, е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков, където е обикновен редник. На следващата година От. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево, а две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война Дебелянов не подлежи на мобилизация, но сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизацияи в края на януари 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември същата година, ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. В това сражение, на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта, в боя близо до днешна Моноклисия, Димчо Дебелянов пада убит. Той е едва на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар.

През 1931 г. Литературният кръг „Живо слово" - Димитър Подвързачов, заедно с Георги Райчев, Невена Боюклиева и братът на Димчо – Илия инициира пренасянето на костите на поета в родната му Копривщица. Години по-късно, скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на Дебелянов. При едно от посещенията си в Копривщица, той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните), да седи на прага на портата си - подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало идеята за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро след това починала, скулптора използвал за модел баба Лала Душкова. Скулптурата „Майка" е поставена на гроба на поета през 1934 г.
Четвърт век по-късно - 1958г. родният дом на поета е реставриран  и превърнат в къща-музей, където е поставен и оригиналът на паметникът "Майка", на гроба на поета има копие. Името "Дебелянов" носи и нос в Антарктика.

Поезията на Димчо Дебелянов е въплъщение на неговия дух, на неговите размисли, на отношението му към живота, войната и любовта. Той не е типичният войник. Той е войникът-лирик, който вижда редом до благородната кауза на войната, нейното безумие, унищожителния й характер. Той е този, който ще възкликне:
Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?

Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?

 Из „Един убит"