Една майка на шест деца, в чието сърце има място и за много книги

Диляна Йорданова смята, че взаимоотношенията са най-важното нещо в живота на човек
Normal_diliana

Диляна Йорданова е майка на 6 деца

- Моля те да се представиш по най-краткия или приятен начин.

- Ако използвам препоръчания от Малкия принц начин за представяне на някого, изключващ автоматично въпроси като къде и какво работя, каква заплата взимам, в каква къща живея и друга подобна "важна" информация за "сериозни" хора, бих се описала като човек, който обича децата (имам си ги шест), обича да се смее, да общува, да чете и да пише.

- Книгите за теб са?

- За мен, като човек, който счита взаимоотношенията за най-важното нещо в живота, всяка човешка дейност, а най- вече изкуството, е просто една от многото форми на общуване, още една функция на душата. Книгите са начинът да изпратиш послание на света, ако ти си писателят, а ако си читателят- да се запознаеш с нечия душа, нечий мироглед, нечие жизнено откритие.

- Четеше ли се в твоето семейство и сега дъщеря ти обича ли книгите?

-Да, в моето семейство знанието, книгата, бяха на висок пиедестал. Дядо ми беше израсъл като бедно селско момче, дошло в големия град и борило се само за оцеляване. Беше се ограмотил сам и до последно, въпреки нарушеното си зрение четеше непрекъснато. Баба ми, като дете, мечтала да стане учителка, но майка й не дала, защото били много деца и трябвало да помага. Затова пък, майка ми сбъднала мечтата на баба. Нямах шанс да не израстна любител на книгата...Моите деца, покрай интернет, имаха проблем с това да почнат да четат книги, които не са смляна и сдъвкана наготово информация, но с възрастта осъзнаха чара на това да държиш книга, а не компютърна мишка в ръка :) Някои от тях са запалени четци.

- Любимите ти български автори?

- От българските автори, естествено, са ми любими класиците Йовков, Гео Милев, Вапцаров, Ламар, Валери Петров, Недялко Йорданов, Евтим Евтимов.

- Имаш ли навик да препрочиташ книги?

-Обичам книгите да ми "отлежават". След като ги прочета първия път, ги оставям и след месеци или дори година- две, ги препрочитам. Тогава, защото самата аз съм се променила, откривам нови аспекти, а същевременно ми е приятно като при разговор със стар приятел, с когото винаги имаме какво още да си кажем.

- Как подбираш какво да четеш? От какво се влияеш?

- При подбор на книги за четене се доверявам на вкуса на близките ми- предпочитам да си взема нещо, препоръчано от приятел, нещо опитано. Определено предпочитам литература, която има духовно послание, която ще те накара да се замислиш, която ще остави следа в съзнанието ти, ще те подтикне да промениш отношение, начин мислене или поведение. Мисля, че авторите трябва да вярват, че са хора с мисия.

- Учиш ли и твоите деца да обичат книгата?

- Да, уча децата си да четат книги, най- вече с примера си. Иначе им обяснявам, че няма напразен интелектуален труд и, че както ходят на фитнес, от който няма пряка полза, но поддържа физиката им в добро състояние, така и всяко знание, всяка книга, дори да няма практическо приложение в живота им, най- малкото и достатъчно, тренира и поддържа в добра форма ума и въображението им, храни душата им. Защото човек се състои от дух, душа и тяло, но често покрай грижите за тялото, занемаряваме тези за душата и духа.

- Коя е последната книга, която прочете тези дни?

- Последната книга, която прочетох наскоро, е  "Ничия". Тя засяга въпроси, които са особено актуални за  душевните перипетии на съвременната българка а същевременно докосва и вечните въпроси за любовта, човешките отношения, копнежът за лично щастие, чувството за дълг и тяхното противоборство на моменти. Имам слабост към  автора на книгата-Христина Панджаридис- фен съм и на кратките й, подобни на малки бижута, произведения в стил хйку, но харесвам и повествователния й стил, защото ме заговаря на едно лично ниво. 

- Защо не четат някои хора?

- Някои хора не четат, защото никога не са го правили и никога не са били от категорията на четящите хора. Те са занемарили душите си и никога не мислят за тях и за това, че трябва да се грижат за тях. Други са забравили, затиснати от проблемите си, че са били от "рода на летящите (четящите) хора". Кризата ги смачква и малцина разбират, че, до голяма степен, тя е дошла първо под формата на духовна криза, а после е слязла и на физическо, материално ниво, че изходът от нея е да надхвърлим нивото на бита си и да намерим време за духовно израстване.

- Любимото ти място за четене?
-Въпросът за любимото място за четене, в моя случай, е неправилен. Правилният въпрос е "Любимо време за четене?", защото единствената ми възможност за четене е времето, когато къщата е тиха и всичките й обитатели спят :)

- Любимата ти книжарница?
- Нямам любима книжарница- да, има лъскави, добре подредени и снабдени книжарници в центъра на София, но понякога, на някоя скромна сергийка за книги "втора употреба", под опърпаната подвързия, можеш да намериш невероятни бисери.

- Предпочиташ да си купуваш книги или да взимаш от библиотеката?

- По принцип, при все, че искам, рядко имам възможност да си купувам нови книги. Обикновено, ако е литература за някаква справка, учебник, я взимам от библиотека, а художествените книги си ги разменяме от човек на човек в приятелския ни кръг.

 

Интервюто взе Христина Панджаридис


Създадена на 14.07.2014 г.

Коментари

  • A5c1e54a1b0a8a32bc11a98effe59507?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Венко Венков написа:

    Преди повече от 10 години

    Детската градина ще ги поквари непредотвратимо, ако не им я спестите...Там убиват Малкия княз /принц е избежима заемка/.