club50plus.bg

Запитана каква е тайната на дълголетието й, Тейлър се шегува, че това е нейният инат. Участвала в над 55 филма, носителка на два Оскар-а, обявена от Американския филмов институт за най-великата актриса на всички времена, Елизабет Тейлър е родена на 27 февруари 1932 г. в Лондон. Семейството се премества през 1939 г в Лос Анжелис, за да избегне ужасите на Втората световна война, която започва в Европа. Тейлър дебютира в киното едва 9-годишна. Малката чернокоса красавица с изумителни виолетови очи привлича вниманието на холивудските продуценти от "Метро Голдуин Майер", които й предлагат дългогодишен договор. От детските си роли във филмите за кучето Ласи /1942/ и други подобни тя стъпва в амплоато на романтична девойка като тази в "Бащата на булката" през 1951 г. Макар че няма професионално актьорско образование, младата Лиз покорява с изумителната си красота, с пластика и не на последно място с рано появила се чувственост. Тези качества й носят успех в екранизацията на Джордж Стивънс по романа на Тедоро Драйзер "Американска трагедия", излязла през 1951 г и "Място под слънцето".

Прелестната актриса става звезда от национално значение за Америка благодарение не само на своите изпълнения в киното, но и на любопитните перипетии от личния й живот, които стават предмет на всенародно обсъждане. Нейните здравословни проблеми – историите й с алкохолизма и многобройните бракове и любовни афери са чудесна храна за жълтата преса. Елизабет Тейлър се е омъжвала 8 пъти, в това число на два пъти за актьора Ричард Бъртън.

Именно богатият личен опит помага на Тейлър да се справи с такива сложни психологически роли, като тази на Меги от "Котка върху горещ ламаринен покрив", 1958 г., Глория от "Внезапно, миналото лято", 1959 г. Марта във великолепната екранизация по пиесата на Едуард Олби "Кой се страхува от Вирджиния Уулф?", 1966 г. Тази, както и още 10 други роли, Тейлър изпълнява в партньорство с Ричард Бъртън.

Най-знаменито ще остане обаче тяхното първо съвместно появяване на екрана – в суперпродукцията "Клеопатра", 1963 г. Именно по време на снимките на този филм пламва искрата на любовта. Но тогава и двамата били семейни. Съвсем скоро се развеждат и през 1964 г. сключват брак, просъществувал до 1974 г. Оженват се отново през 1975 г., но вторият им съюз е по-краткотраен. Имат дъщеря, която се казва Мария. Ричард Бъртън умира през 1984 г.

През 1976 г. Елизабет се снима в първя американско–съветски филм "Синята птица" по Метерлинк. Независимо от преследващите я непрестанно болести тя не се предава и продължава да работи. През 1994 г. блясва и в комедийно амплоа – в "Семейство Флинстоун". Никога не се е затваряла в себе си, както са правили други холувидски легенди, например Грета Гарбо и Марлене Дитрих. За известно време развива и политическа активност в качеството си на съпруга на сенатора от Републиканската партия на САЩ Джон Уорън. А през последните години създава благотворителна фондация за борба със СПИН.

Актрисата е известна със страстта си към бижутата. Притежавала е цял куп известни диаманти, като "Круп", "Тейлър-Бъртън", "Тадж махал", както и перлата "Ла Перегрина".
Въпреки проблемите със здравето си Елизабет запази до края своето чувство за хумор. На въпрос какво би искала да напишат върху надгробната й плоча, тя отговорила: "Тук лежи Елизабет. Тя мразеше да я наричат Лиз. Но добре си поживя".