club50plus.bg

„Ставайте робове, аз не ща ярем!“

"Човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец."- това са думи на Георги Бенковски, споделени със Захарий Стоянов. А Георги не умее или най-малкото - не желае.
Истинското име на една от най-знаменитите фитури в българската история е Гаврил Груев Хлътев. Роден е на 21 септември през 1843 година. Не е получил особено образование, но будната му натура разбира, че трябва да търси своя път и своето поприще и непрекъснато опитва нови неща.

В продължение на десет години живее на различни места в Ориента — Измир - Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул.

Дълги години се занимавал и с търговия, но досега му с различни хора и житейските перипетии променят начина му на мислене и пренареждат приоритетите му. Гаврил разбира, че не професията е най-важното в живота. Промяната е радикална и води до смяна на името. Той се кръщава Георги Бенковски и изборът не е никак случаеен. Ето как обяснява тази смяна неговият близък съратник Захарий Стоянов в " Записки по българските въстания" :

Името, под което влиза в историята

„Името Георги Бенковски не е просто случайност. То принадлежи на един полски патриот, заточен от руското правителство в остров Сахалин. Този поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в Япония. Френският посланик в Едо го взел по своя защита, защото французите и до днес не са отказали още да дават своето покровителство на нещастните поляци. Той дал на поляка френски паспорт, в който се бележело и името му — Антон Бенковски, за да се върне с него в Европа. Антон Бенковски си избрал за местожителство Турция, така също гореща покровителка на неговите съотечественици, и тръгнал за Цариград. В паспорта му се говорело открито, че той е полски емигрант. Когато пристигнал в Диарбекир, срещнал се случайно със Стояна Заимова, познат вече на читателите. Тоя последният така също заточеник от турското правителство, бил турил вече намерение да избяга. Като си разправил хала на А. Бенковски, предложил му , ако желае, да отстъпи нему френският паспорт, а той да си извади турско тескере. А. Бенковски склонил и продал паспорта на Заимова за 5 лири. С тоя паспорт Заимов сполучил да избяга в Румъния през 1875 година. Когато нашият Бенковски тръгвал за Цариград през същата година, за да го пали, както споменах вече по-горе, то Заимов му дал паспорта на А. Бенковски и така нашият Гаврил Хлътев бил принуден да замести своята българска фамилия с поляшка."

Бенковски бил полиглот, говорел свободно седем езика — български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Бил харизматична личност, която умеела да привлича вниманието на околните и да убеждава. Говорел пламенно и увличал другите след себе си .По революционното дело се увлича в Букурещ и от там насетне целият му живот и всичките му дела са отдадени на великата цел - освобождението на България.

По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече всички са на нож, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села.

Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово.

След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май, след предателство, революционерът пада в река Костина, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е  отрязана и изпратена в Ботевград, а след това в София.