club50plus.bg

Твоя радост, моя жалост - кой ви госта беше?

В първата седмица на Новата година се честват традиционните „Яворови януарски дни”, посветени на годишнината от рождението на гениалния български поет, роден в Чирпан в първия ден на 1878 година.

 

На известната снимка на литературния кръг „Мисъл" – на малка масичка седят Пенчо Славейков, опрян на бастуна си и д-р Кръстев. Зад гърба им са изправени – Пейо Яворов и Петко Йорданов Тодоров– годината е 1905.
Но ако се върнем малко по-назад във времето ще срещнем 19-годишния
пощенски чиновник в Анхиало /Поморие/ – Пейо Крачолов упорито да пише стихове, да ги изпраща до редакциите, без да види нито едно напечатано. Най-после се решава да изпрати и до списание „Мисъл".

Пейо Крачолов

Още първите няколко произведения правят силно впечатление на редакцията. Пенчо Славейков с изострения си литературен вкус, веднага забелязва високата стойност на стиховете, написани в духа на народната песен – свободно, с лекота – но подписани скромно от провинциалния младеж с инициалите „П. КР". Открит е талантлив поет и пак по предложение на Пенчо Славейков, стиховете излизат на страниците на списание „Мисъл" под псевдоним – „Яворов".
„Овчарска песен" e едно от първите Яворови стихотворения:

Свърнах стадо, либе Радо,
снощи на полето
и полегнах, час подремнах,
съних зло проклето:

уж са били теб годили
за Радой съседа,
теб годили, мен сватили
с мъка сърцееда.

Скокнах: болно, неповолно,
трепна ми сърцето,
кръст направих и оставих
стадо сред полето...

Късни нощи, а пък още
свещ у вас гореше;
твоя радост, моя жалост –
кой ви госта беше?!

В Анхиало Яворов усилено работи над поемата „Калиопа" и през декември 1899 година я изпраща на редакцията на списание „Мисъл". Едва ли младият поет е подозирал огромния ефект на своето произведание, защото веднага след изпращането на „Калиопа" си заминава за родния Чирпан, уверен, види се, че през този период няма кой да го търси с възторжени похвали.

Тодор Влайков, тогава един от редакторите на „Мисъл", съобщил че е се е получило забележително произведение. Д-р Кръстев взел поемата и започнал да я чете. Нарастващият възторг се предал и на Славейков и когато четенето свършило, всички вторачили поглед в лицето на неоспоримия авторитет Пенчо Славейков. Чертите на лицето му били смегчени под въздействието на чудите стихове: „Хубава, много хубава работа – казва той натъртено, – бива си го тоя Крачол. Има у него божествена дарба. Заслужава името, което му турнахме."

Четейки, откъси от първите поетични творби на Яворов, намерили място на страниците на списание „Мисъл", сами се убеждаваме, че са написани в духа на народната песен, с лекота и виртуозност, с изумително майсторство.

Ето например няколко фрагмента от поемата „Калиопа":

„Де, момче, ума ти хвърка?
Все навън са ти очите!
Дявол някой тук се бърка;
пак разтеглихме ушите.

Палещник ли туй ще става
или за носа ти брънка?
Кош кюмур се достопява,
а ти още гледай вънка!..."

„Хей, момче!..."
- Жжин! Чука – трака... –
Нека стария нарежда!
Що ли момък тръпен чака,
често – често вън поглежда?

Облогът в „Мисъл”

Приживе Яворов разказвал на приятели, между които и академик Михаил Арнаудов, за облог между него, Пенчо Славейков и Петко Тодоров. Тримата трябвало да обработят, да пресъздадат по свой начин, една посочена от Пенчо Славейков фолклорна тема. Това бил един своеобразен – „импровизиран" само между тримата писатели, художествен конкурс. С условие, в определен срок, всеки да представи личната си творба. Единствен Яворов удържал на думата си и донесъл своята песен, която била публикувана на страниците на списание „Мисъл" през 1901 година. Пенчо Славейков не спазил срока и неговата балада – „Гурбетчия" – вижда свят 6 години по-късно. А Петко Тодоров така и не написал идилия.

Своето произведение „Павлета делия и Павлетица млада" Яворов посвещава „Пенчу Славейкову", което е още едно косвено свидетелство за взаимната връзка между двете сходни балади.

Академик Арнаудов оценява различно и очевидно съвсем безпристрастно двете творби: „За мен няма съмнение – пише той, че Яворв е бил по-щастливо вдъхновен от по-стария си събрат и че неговата версия остава по-вярна на духа на народната песен."

Неслучайно още през 1918 година немският преводач на Яворов – Рода Рода го нарича – „един от най-великите поети на всички времена и народи."