club50plus.bg

Тази година се навършват точно 100 години, откакто един от най-големите творци на България се прощава с живота. Роден като Пейо Крачолов, но останал в паметта ни като Яворов, 19-годишния пощенски чиновник в Анхиало /Поморие/  упорито да пише стихове, да ги изпраща до редакциите, без да види нито едно напечатано. Любовта му към поезията датира от ранна възраст, но му трябва много време, за да се престраши и да покаже стиховете си на големите. Така решава да изпрати творбите си до списание „Мисъл".

Още първите няколко произведения правят силно впечатление на редакцията. Пенчо Славейков с изострения си литературен вкус, веднага забелязва високата стойност на стиховете, написани в духа на народната песен – свободно, с лекота – но подписани скромно от провинциалния младеж с инициалите „П. КР". Открит е талантлив поет и пак по предложение на Пенчо Славейков, стиховете излизат на страниците на списание „Мисъл" под псевдоним – „Яворов".
„Овчарска песен" e едно от първите Яворови стихотворения:

Свърнах стадо, либе Радо,
снощи на полето
и полегнах, час подремнах,
съних зло проклето:

уж са били теб годили
за Радой съседа,
теб годили, мен сватили
с мъка сърцееда.

Скокнах: болно, неповолно,
трепна ми сърцето,
кръст направих и оставих
стадо сред полето...

Късни нощи, а пък още
свещ у вас гореше;
твоя радост, моя жалост –
кой ви госта беше?!

Приживе Яворов разказвал на приятели, между които и академик Михаил Арнаудов, за облог между него, Пенчо Славейков и Петко Тодоров. Тримата трябвало да обработят, да пресъздадат по свой начин, една посочена от Пенчо Славейков фолклорна тема. Това бил един своеобразен – „импровизиран" само между тримата писатели, художествен конкурс. С условие, в определен срок, всеки да представи личната си творба. Единствен Яворов удържал на думата си и донесъл своята песен, която била публикувана на страниците на списание „Мисъл" през 1901 година. Пенчо Славейков не спазил срока и неговата балада – „Гурбетчия" – вижда свят 6 години по-късно. А Петко Тодоров така и не написал идилия. Своето произведение „Павлета делия и Павлетица млада" Яворов посвещава „Пенчу Славейкову", което е още едно косвено свидетелство за взаимната връзка между двете сходни балади.

Академик Арнаудов оценява различно и очевидно съвсем безпристрастно двете творби: „За мен няма съмнение – пише той, че Яворв е бил по-щастливо вдъхновен от по-стария си събрат и че неговата версия остава по-вярна на духа на народната песен."

Неслучайно още през 1918 година немският преводач на Яворов – Рода Рода го нарича – „един от най-великите поети на всички времена и народи."