club50plus.bg

* Идеалите са звезди — не достижими, а пътеводни.

* Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото.

* Не се бойте, че ще ви стъпчат - стъпканата трева се превръща в пътека

* Не може земя и небе да се слеят.

* Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото. — от „Лавина"

* Човекът е стремеж към завършеност. Ако би се завършил, стремежът би изчезнал и човек би престанал да бъде човек, па макар и станал свръхчовек. - от "Лавина"

* Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го пъхнат в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да разбереш за какво служи, и ще го разсипеш през пръстите си. - от "Лавина"

* Не се страхувай от риска, страхувай се от сигурността! - "Отклонение"

Биографични бележки

Блага Димитрова е родена на 2 януари 1922 година в  в семейство на майка учителка и баща юрист. Израства в гр. Велико Търново след коетозавършва класическа гимназия в София, а през 1945 г.  и славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия" в Литературния институт „Максим Горки" в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.

Започва да пише рано, още като ученичка в Класическата гимназия. Черпи вдъхновение от живота, наблюдава и попива ритъма му. Романът — „Пътуване към себе си" се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение", „Страшният съд", „Лавина" и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице". През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те". Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.

За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина" — първа степен. Романът ѝ „Лавина" е филмиран през 1981 г., а през 2003 г. е издаден първи том от нейните съчинения, които са събрани общо в 22 тома.Отива си от света през 2003г.

Това е сухата статистика на едно творчество, събрало в себе си дихания човешки и ритъм житейски. Някои днес я свързват с последните й политически изяви, но Блага Димитрова е преди всичко творец, поетеса, сценарист, писател, оставил ярка следа в българската култура. И продължава да свети!

Как тревожно е да си жена.

Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневната сивота.
Вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните земни пътища
най-рискования да избереш -
безразсъдния път на сърцето,
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломъци.

Отговорност е да си жена.

Бъдещето да носиш в утроба.
Да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Да превърнеш във вечност мига.
Твойте прострени ръце за прегръдка
люлка да станат на нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка – със бръчка
да заплатиш и във косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си жена.

("Жена")