club50plus.bg

Патриархът на българската литература Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли  1850 г. в Сопот в семейство на средно заможен търговец. В дома на Вазови цари ред и патриархалността, така характерни за края на 19 век. Децата в рода се възпитават в изконните семейни ценности на уважение, на преклонение към традиции и история, на почитане към родното.Братята на Иван Вазов Георги Вазов и Владимир Вазов са визтъкнати военни дейци, оставили имената си в историята, другият му брат - Борис Вазов е изтъкнат политик и обществен деец. Според Борис Вазов, началото на рода Вазовци идва от Кирко Арнаудов  който се преселва в Сопот в края на 18-ти век по време на управлението на Али паша Янински от нестрамското село Яновени.

Закърмен в духа на патриотизма и налодните ценности, още от малък Иван Вазов питае любов към културата, към духовното. Едва навършил 16 се записва в Пловдивската гимназия на Йоаким Груев, където редом с турски и гръцки език изучава и френски, което му дава възможност да се докосне
до поезията на Пиер Беранже, да опознае и обикне класици като Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. Две години по-късно баща му го въвежда в търговския занаят, но младежът няма афинитет към търговията, а използва всяка свободна минута, за да записва своите произведения. През 1870 г. в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.

В продължение на 10 години след отпечатването на първото си стихотворение, Иван  Вазовпише изцяло поезия,докато в  началото на 1881 г., за нуждите на новооснованото списание „Наука“, дебютира като белетрист, написвайки спомените си „Неотдавна“.Първата му повест — „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“) е изградена също въз основа на спомени от времето, в което живее в БерковицаБерковица. В първите години след Освобождението на България, в прозата си Вазовпревъплътява личните си впечатления  от последните години на робството.и тогава той създава най-големите си постижения в областта на художествената проза — повестите „Немили-недраги“ и „Чичовци“ и романа „Под игото“.

"Под Игото" е роман, изключителен сам по себе си, защото не само е първият български роман. Към написването му Иван Вазов подхожда професионално, повлиян от френските романисти и по-специално от романа на Йожен Сю "Парижките потайности". Вазов си поставя за цел, освен да представи бита на българина, неговите традиции и история, да създаде произведение, равно по художествени качества на видните западноевропейски творби. И успява. Факт е, че през 2009 година, векк и нещо след написването му, романът печели в класацията за най-любим български роман ( инициативата "Голямото четене").

Изключителният Вазов е оставил неизмеримо духовно богатство, което се предава от поколение на поколение и е символ на българското, на българщината.

Идеалът на земното щастие е в труда, в здравето и в природата.