club50plus.bg

Голямата българска актриса, Цветана Манева, на 30 януари 2014г. отбелязва своя 70-годишен юбилей. В предаването на Сашо Диков по Nova тя разказва за преживяното и непреживяното, за пропуснати възможности и за живота, такъв какъвто е бил.

Актрисата не връща лентата назад. Смята, че времето не може да се върне, че събитията не могат да се повторят, може би само лошите. Те имат неприятния навик да се появяват отново. Нашата задача е да посрещнем и доброто и лошото в живота, да го преживеем за момента. Няма представа как са миналите тези 70 години, със сигурност е било бързо.

Не съжалява за времето, в което е живяла. Признава ограниченията на системата, които не са ѝ позволили да участва в международни продукции като сериите за Джеймс Бонд, за които е имала покана. Не мисли за тези неща. Смята, че съдбата ѝ е била да остане в България и че всяко едно „ако“ е излишно, защото би променило всичко. Ако е имала възможността да се изяви на международна сцена, животът ѝ е щял да се развие по коренно различен начин, което не във всички възможни сценарии би било по-добре за нея.

На времето, когато кандидатства във ВИТИЗ, баща ѝ не я подкрепя, но не я и спира. Приемат я на следващата година. Според нея, причината за неодобрението на баща ѝ се крие в трудния живот на хората, занимаващи се с  изкуство. Те трябва да са силни и стабилни емоционално, да не се предават и да са наясно, че пътят им няма да е лесен. Цветана Манева е точно такъв човек. Другите я определят като силна жена, а какво ѝ коства да бъде такава, само тя си знае. Дали това плаши мъжете? Според нея - не. Разказва, че има много приятели мъже, а за любовта – отхвърляла е и е била отхвърляна. Причината – държи на личното си пространство и свободата. Доверието е крайъгълният камък за една успешна връзка. Голямата любов – Явор Милушев, дал и всичко това, което споменава по-горе.

В Уикипедия пред името на Цветана Манева е изписано и съкращението за професор. Дали от скромност или пунктуалност, актрисата отбелязва, че е почетен професор в НБУ, че титлата е дадена по заслуги от университета и няма тежест извън него. Студентите си тя иска да научи на смелост, да изразяват себе си, да изказват мислите си и да не ги прецеждат преди това, страхувайки се, че някоя от идеите им ще ѝ прозвучи глупава.

За протестите смята, че са знак за несъгласие, но не могат да променят ситуацията. За творческите изпълнения в знак на протест има положително мнение. Това е един красив и мирен начин за изразяване на позиция, като набляга на важността на „Мирен“.

Бабата Цветана Манева се опитва да не е досадна. Не може да определи обичта на една баба към внучетата. Не е същата като майчината, по-силна и по-особена е. внуците като че ли са още една възможност да поправиш грешките и да запълниш пропуските при отглеждането на своите деца и трябва да се внимава с това!

Нещото, което си пожелава е здраве и да се научи да се разделя с хората. В един период от живота си всеки човек осъзнава, че единственото сигурно нещо е, че един ден ще си отиде. Но това не я притеснява. Колкото и време да ѝ е отредено, тя ще го изживее, както до сега – приемайки и радостите и трудностите. Доволна е от живота си и се радва на признанието за положение труд. Казва, че сега е добре и пожелава на всички да бъдат!