club50plus.bg

Според православния църковен календар свети Йоан Кръстител са посветени eдин зимeн и два летни празника.

Заедно трите носят най-пряко идеята за цикличността на времето в целия български народен календар. Те очертават и трите основни жизнени цикъла – раждане (Еньовден), кръщение (зимен Ивановден) и смърт (Отсичане главата на светеца). Още в края на ХІХ век обаче голяма част от августовските народни празници отмират. Запазен днес е само споменът за някои от обредите и вярванията, които са ги осмисляли.

През зимата, на 7 януари, честваме Св. Иван като кръстник на новородения в коледната нощ млад бог Христос. Затова в народната традиция светецът се осмисля като покровител на кумството и побратимството. На зимния Ивановден се извършва ритуалното къпане (кръщаване) на всички младоженци – един обред, който приобщава младите към категорията на отдавна женените съпрузи.

Първият летен Ивановден е известен повече като Еньовден или Иван бильобер, и календарно е отнесен към деня на лятното слънцестоене 24 юни. Дедите ни го приемали като повратен момент в годишния природен и като астрономически кръговрат.

Народното поверие гласи, че този ден Еньо облича своите девет кожуха. В някои селища се вярва, че единствено на Еньовден двамата небесни братя-близнаци, слънцето и месецът, се срещат. И още: че в нощта срещу летния Свети Иван „звездите слизат на земята“ и обайват билките; че през тази нощ „небето се отваря“, а водите в реките и морето „спират да се движат“; че на този ден змейовете се влюбват в земни девойки.

И двата летни празника на Свети Йоан Кръстител са повратен момент в годината: поверието гласи, че на Еньовден „слънцето се завърта три пъти към зима“. Честит празник и на всички, които честват имената си!