Жена на 66 години, но неподвластна на времето. Бяла на вид и по душа, тя излъчва достойнство, смелост и очарование на достолепна жена.
Цели 40 години гласът й се слуша и помни от няколко поколения българи от предавания по националното радио, от телевизията, дублирала незнайно колко стотици на брой текстове от игрални, документални, научно-популярни, анимационни филми. Днес пенсионерка, тя продължава да поработва и да озвучава – това, което е вършила през последния почти половин век.
Работила като радиожурналист в различни радиопредавания, "Утро" се наричал сутрешният блок на пр."Христо Ботев" - три часа за обикновените неща от живота - култура, изкуство и социални проблеми. Без политика. С усилията на колегите от редакцията помогнали да се построи надлез в жк"Младост" на място,където загинали много пешеходци. Променили режима на няколко светофара, където майка с количака или инвалид нямали никаква възможност да преминат, намирали работа на млади безработни хора. Дали това са дребни проблеми? Не, не са и нямаше ние, журналистите, да ги оправяме, ако всеки засегнат имаше съвестта да подаде сигнал! Да се бори за правата си, но и да спазва задълженията си.
Такава е Лидия – борбена и силна, може би защото е родена на героична дата – 2 юни. Казва, че се надява да е попила от борбеността и свободолюбието на тази дата и че приятелите, дори и да я забравят, сирените ще им припомнят. С глас топъл, нежен, но плътен и категоричен, тя устоява силата на духа чрез ефира на радиото и телевизията, в дублажа на филми и предавания, които нямат брой. Майка на дъщеря и син, баба на внук, тя и днес е светла личност, стъпила здраво на земята, поела по безкрайния път на справедливостта, достойнството и красотата, която устоява със силата на гласа си зад микрофона и с цялото си присъствие.
Все още няма коментари