club50plus.bg

Рубрика "Четящите хора"

- Хората винаги си имат някаква тяхна представа. И ни приемат, както те искат, а не както ние искаме. Защото като възприемаме някого, винаги проектираме себе си по някакъв начин. Нека те ме усещат. Едни ще ме харесват, когато откриват прилики, а други – не, защото откриват разлики. Това е нормално.

Книгите за Вас са...

Въздухът за душата ми! Учители. Врата към по-голямото от мен.

Имате ли любими книги?

Толкова много, че не мога да ги цитирам! Затова ще кажа по една за всеки период от живота ми: всички възможни световни приказки,„Пипи дългото чорапче", всякакви книги за животни, „Малкият принц", Йовков „Бягащата с вълци", всичко на Лиз Бурбо, Клаудия Рейнвил, Хорхе Букай и още няколко страници автори и заглавия.

Как избирате какво да четете?

За професионалната литература следя новостите. Често като прочета една книга на даден автор, търся и всичките му останали. Нямам, уви, време за много художествена напоследък.

Препрочитате ли определени книги...

Да, тези, които са ми бръкнали под лъжичката, защото знам, че имат още да ми казват.

Как се случва при Вас писането, какво е то за Вас?

Поезията и приказките се раждат сами. По научните неща ги пише мозъкът ми. Искам да пиша! Това е най-мадленското нещо в мен. Бих искала да имам повече време за това.

Добрите писатели , са ли и добри познавачи на човешката душевност. Какво отличава добрия от великия писател...

Да, за да са добри писатели, трябва да имат радари за човешката душевност. А за да са велики, трябва да виждат невидимите връзки между нещата и да използват архетипните символи. Някои го постигат несъзнателно, заради силната си интуиция, без дори да разбират колко гениални неща са написали. Защото душата чете и разбира архетипните символи, дори и когато разумът не ги познава. И, разбира се, да жонглират с думите и да са грамотни! Много ми е мъчно, че виртуозният изказ и грамотността са все по-рядко срещани у днешния човек. Езикът е това, което ни очовечава. Изчезването му, ще ни отдалечи от човешкото и не съм сигурна, че ще следва нещо по-добро...

Познавате ли читателите си? Знаете ли какви хора купуват Вашите книги...

Имам десетки писма на ден от читатели-почитатели! Да, това са хора, с които вибрирам на една честота. Жалко, че враговете ми никога не ми пишат. А най-интересното е, че не познавам лично никой от тях!

Вие като психотерапевт знаете ли всичко за себе си и ще реагирате ли по най-правилния начин в една неочаквана ситуация? Ядосвате ли се още на битовите неуредици и грубите обноски?

- Май бъркате психотерапевт с психично болен човек. Ако някой ви каже, че знае всичко за себе си, се осъмнете непременно в психичното му здраве. Няма правилен начин! Има правилен начин за този човек, в този момент, в тази ситуация, при тези обстоятелства. На всичкото отгоре има гледни точки, които правят едно и също нещо правилно и неправилно едновременно. Не съществуват никога математически отговори за тези неща. Мъдрите знаят това.
Битовите неуредици си ги обяснявам като логични за времето, в което живеем. Не значи, че ми харесват, но ги приемам по-лесно. Грубите обноски и злото ще изчезнат, когато пораснем достатъчно, за да разберем, че сме едно цяло. Злото може да съществува, само докато мислим, че другият няма нищо общо с нас. Иначе става така: черният дроб решава да обяви, напремер, война на белият и... си отива и той, защото са част от един организъм. Радвам се, че духовно интелигентните хора, които имат съзнание за последното, се увеличават. Това ми дава основание да не губя надежда за бъдещето на човека.

Психотерапевтът Мадлен Алгафари не се ли уморява да променя изкривената гледна точка на хората...

Мадлен Алгафари никога не променя никого, освен себе си. Никой терапевт не променя нищо. Хората могат да се променят само и единствено сами. И докато не го разберат, терапевтичният процес няма да им донесе нищо и няма да е израстване. Терапевтът е само подсказвач, който познава вътрешните логики и алгоритми и знае кое след кое е възможно. И оказва незаменима подкрепа в пътя на избраната от клиента промяна.

Майка, любима, психотерепевт, писател, лектор... не са ли прекалено ангажиментите Ви?

Тези даже не са всичките. Да, признавам, бих искала да пиша повече напоследък, както и да преподавам. По-малко да превеждам и да работя с клиенти. Просто имам много неща за споделяне, които чакат да се родят в книга. Заглавието на поредната е „Какво ще кажат другите". То вече подсказва съдържанието. Колкото до майка и любима – това е неотменно и първостепенно. Другото е преходно=

Едно интервю на Христина Панджаридис