club50plus.bg

Рубрика Четящите хора 

Маги, ти пазиш различни аромати от пътуванията си по света, а пазиш ли аромати от някои книги?
- О, разбира се. Дори книгите са по-дъхави от живите спомени. Защото тях винаги можеш да ги препрочетеш и да откриеш нови аромати, неусетени досега посоки и пластове. Или да събудиш запокитени в кътчето на паметта ти спомени. За мен старогръцките митове и легенди, например, винаги ще носят уханието на лято, жуженето на пчели и току-що окосена трева. Защото започнах да ги чета на вилата на баба ми и дядо ми в Рударци. Те имаха едно издание със стария правопис – с Е двойно и носовки, но със страхотни илюстрации. И всяко лято ги прочитах наново в клоните на черешата или търкулнала се на едно одеало до немската овчарка Руди, която беше една година по-стара от мен. Или пък поредицата „Златни зърна". Книгите ухаеха с привлекателния аромат на стара хартия, а заглавията и авторите им изумяваха приятелчетата ми, защото никога не бяха чували за Вики Баум, Виктор Маргерит и Пърл Бък.

Как подбираш какво да четеш?
- Книгите ме подбират. Рядко си казвам „Ето, сега ще прочета тази книга, защото ще се срещам с хора, които сигурно са я чели (или писали) и трябва да покажа култура или уважение. Случвало се е да прочетанещо, защото ще правя интервю с автора му, а е неуважение към самия теб да отиваш неподготвен. Не ме е страх да покажа невежество понякога, защото не можеш да прочетеш всичко, а и при тези цунамита от литература, които връхлитат книжарниците, е невъзможно дори да опиташ. Е, случва се към книгата да ме насочи нечия реплика, добре направена реклама, интерес към автора или факта, че никога не съм чувала за него.

Защо не четат някои хора?
- В духа на „Четящите хора" с усмивка мога да отговоря „Защото пишат!". А както знаем от стария виц „Чукча не читатель, чукча писатель". Който ви казва, че няма време да чете, неумело се оправдава. Искаш ли, намираш начин. Разбира се, има разлика между тийнейджърите, които питат „Имате ли „Под игото" на DVD", защото не разбират половината думи в романа и онези, чиито представи за върховно интелектуално усилие е да прочетат упътването на новия си мобилен телефон. Не четат от мързел, от липса на интерес, на култура, дори на навик.

Ако се налага да избираш между пътешествията и книгите... и за двете ли ще се бориш?
- Ееееее, не! С книга също можеш да пътешестваш, но друго си е да четеш книга по време на дългия полет към ново приключение. Единственият проблем е, че има толкова много книги и посоки, и толкова малко време.

- Последната книга, която прочете?
- „Хрониките на Даяна" на Тина Браун на английски. Не го казвам, за да се фукам. Просто май не е издадена на български. На корицата пише „Това не е книга за лейди Даяна, това е книгата". Но на мен личността на авторката и начина й на работа ми направиха по-голяма впечатление от самото четиво. То е документално, сензационността му идва от признанията на хората и неизвестните факти, а не от скандални „разкрития". Тина Браун принадлежи към висшето общество и за нея е било по-лесно да разговори 250-те интервюирани приятели на лейди Ди, служители в двореца, приближени. Критиците наричат книгата „Екзорсизъм срещу всяка лъжа или мит около принцесата на Уелс". Тина Браун е лейди Евънс, но не се кичи с истинската си вековна титла. На 25 години тя стана главен редактор на „Татлър" – списанието-институция. И е първата жена, оглавила го в 200-годишната му история. Как да не й се възхитиш?!

Има ли книга, която препрочиташ?
- „Златният телец" на Илф и Петров. Харесвам и „12-те стола", но някакси първо посягам към „телеца". Иначе и двете ги знам почти наизуст и мога да ви засипя с цитати на култови реплики.
- Любимото ти място, след толкова пътешествия /посетила си вече 66 страни/, в света е?
- Европа вече не може да ме изненада. Харесвам атмосферата на старите й градове, но ако трябва да избирам между това да видя още една катедрала, до която има мол, предпочитам да се докосна до непознати култури, хора и места. Има толкова страни в Южна Америка и Азия, където искам да отида, Австралия и Нова Зеландия ме чакат. Да се готви и Луната!

С кой писател би искала да си поговориш на четири очи?

- С Доди Смит. Авторът на „101 далматинци", защото обожавам кучетата, а книгата е написана от тяхната гледна точка. А как един човек се е превъплътил в куче?

Книгите за теб са...
- „Като слънцето и въздуха за всяко живо същество".

 Български автори, които са ти скъпи и пожелаваш и на другите да ги открият?
- Моето лично откритие преди много години е Здравко Попов. Не го познавам, но има изключително сочен език и искрящо чувство за хумор. Книгата му „Акорди извън клавиатурата" ме е докарвала до сълзи от разтърсващ смях.

- Какъв тип книги се търсят според теб от хората? Помогни на писателите да добият представа за желанията на своята публика...
- И при книгите важи утешителният лаф за любовта „За всеки влак си има пътници". Е, в един пътниците се тъпчат прави в коридора, а друг се клатушка полупразен. Парадоксалното е, че това никога не зависи от значимостта на местата, до които отвеждат.