club50plus.bg

Ще остана, докато се изморя. А докато Британия се нуждае от мен, аз никога няма да се изморя

Желязната лейди или Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в малкия град Грантъм, графство Линкълншър в Източна Англия. Баща й е дълбоко религиозен човек, членуващ в Методистката църква и има две бакалници. Освен това той е политик от местно ниво и тази му обществена активност няма как да не се отрази на възпитанието на дъщерите му.

Младата Маргарет учи в хуманитарно девическо училище, а от 1944 е в колежа Самървил в Оксфорд, избирайки специалността химия. Тя е будна и старателна, винаги има собствена позиция и е избрана е за председател на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г. Тя е едва третата жена, която застава на този пост, което говори много за личните й качества. През 1947 г. се дипломира и започва научна работа като химик в Колчестър. Има принос в разработването на химичен метод за съхранение на сладолед и е част от екипа, който изобретява начин за замразено съхраняване на сладолед. 

В сердите на дартфорските консерватори през 1950 г. изпъква една млада дама, която е и най-младата жена кандидат на изборите. Макар че губи, нейната впечатляваща и добре структурирана кампания изиграва сериозна роля в намаляване на броя на подадените гласове за лейбъристите. През 1951 Маргарет се кандидатира отново, но отново губи. Политическата й дейност в Консервативната партия в Кент я среща с Денис Тачър и през декември 1951 стават семейство, Маргарет взима фамилията на съпруга си, с която ще стане най-известната жена политик на 20 век - Маргарет Тачър. Денис Тачър е богат бизнесмен и финансира жена си да следва право. През 1953 тя се квалифицира като съдебен адвокат и през същата година се раждат нейните деца - близнаци Карол и Марк. След като се завръща на работа, Маргарет специализира в данъчните дела.

Макар да е консерватор , някои от идеите на младата Тачър не са никак консервативни, тя пламенно подкрепя законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм и гласува в полза на принципа на законопроекта на Дейвид Стийл да легализира абортите. Пледира и за отмяна на смъртното наказание, но там среща сериозен отпор, който не успява да преодолее.
През 1967 година Маргарет Тачър печели място в кабинета в сянка като говорител за горивата и от там политическата й кариера тръгва стремглаво нагоре.

На 11 февруари 1975 г. Тачър е избрана за лидер на Консервативната партия и остава на този пост до ноември 1990 г., когато вътрешнопартиен бунт я принуждава да се оттегли от партийното ръководство.
На 19 януари 1976 е денят на прословутата реч на Тачър в Кенсингтън, когато тя остро критикува Съветския Съюз, заявявайки:
"Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империя, която светът някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията."
В отговор, вестникът на Съветското Министерство на отбраната "Червена звезда" ѝ дава прозвището "Желязната лейди ", което скоро чрез Радио Москва стига до всички краища на света. Това прозвище отговаря на личностната и политическа натура на Тачър и самата тя го приема със задоволство. Наричана е още "The Great She-Elephant", "Attila the Hen", и "The Grocer's Daughter". Последното се дължи на професията на баща ѝ, но създадено по време, когато тя е считана за съюзник на Едуард Хийт; той е бил наречен "The Grocer" от вестник Private Eye.

На 4 май 1979 тя е избрана за министър-председател на Великобритания, като поема ангажимента да сдтабилизира британската икономика, която през последните години търпи сериозен спад- целта й е по-голяма автономност и ограничаване на външните влияния и зависимости. Тачър провежда политика, в която е в близко взаимодействие с американския президент Роналд Рейгън (избран през 1980 в Съединените Щати), както и с Брайън Малрони (който е избран по същото време в Канада).

На 12 октомври 1984, рано сутринта, срещу Тачър е организиран бомбен атентат, от който тя и съпругът й оцеляват по чудо. Бомбата е поставена от Временната ирландска републиканска армия в Гранд хотел в Брайтън по време на конференцията на Консервативната партия и става причина за смъртта на пет души.

Маргарет Тачър има много поддръжници, но и много противници. Твърдата й политика и непоклатимите й позиция относно военните намеси скандализира световната общественост. Свят без ядрени оръжия ще бъде по-нестабилен и по-опасен за всички ни. - казва Желязната лейди. Твърдата й политика води и до отнемане на почетната ѝ степен от Оксфордския университет. Това се случва като знак на протест срещу намаляването на бюджета за образование. 

През 1987 година Тачър печели изборите и става министър-председател за трети път, което е прецедент в политическата история на страната и се превръща във феномен на 20 век. Единствен лорд Ливърпул през 19 в. е печелил три пъти изборите. 

Тя често критикува Европейския съюз и финансовите решения, които се взимат. Това до някъде е причина за спада на политическата й популярност през 1989г. Тя открито заявява своя скептицизъм относно идеята за Обединена Европа. 

През ноември 1990 г. Маргарет Тачър заявява кандидатура за лидерския пост на Консервативната партия, но не е преизбрана автоматично и се оттегля. Две години по-късно, през 1992 г. подава оставка като депутат и влиза в Камарата на лордовете като баронеса Тачър.  Въпреки че привидно подкрепя политическите идеи на Джон Мейджър, не всички от тях отговарят на нейните политически представи.

Маргарет Тачър пише мемоари, които издава в два тома. Тя е един от първите лидери в световната история, който застъпва идеята, че е възможно да има нов международен ред ако всяка една държава се ръководи първо от своите национални интереси. Според нея успешното съчетаване на икономически просперитет и политическата независимост е не само възможно, но и задължително.

През последните години здравето й е доста разклатено, което я принуждава да се оттегли от обществения живот, но до последно тя следи всичко, което става в Европа и света. Отива си на 87 годишна възраст, оставила сериозна следа в световната политика и икономика.

През 2011 година Холивуд направи филма "Желязната лейди" в опит да покаже другата, неизвестната страна на голямата лейди. В образа на Тачър се превъплъти Мерил Стрийп.

„Маргарет Тачър беше голям политик и забележителен човек. - каза по повод кончината на Желязната лейди Михаил Горбачов - Тя ще остане в човешката памет и в историята. ". Маргарет Тачър подкрепя демократичните процеси, които руският лидер предприема.

Сентенции от Желязната лейди

* Социалните придобивки, разпределяни с незначително или без никакво съобразяване с положените усилия, поощряваха беззаконието, улесняваха разпадането на семейството и заместваха осъзнатия полезен труд и самоупование с порочно подстрекаване към безделие и мошеничество.

* Стопанството е метода; целта е да променим душата

* Не казваме умишлено лъжи, просто понякога се налага да сме уклончиви.

* Всички мъже са слаби, а най-слаби от всички са джентълмените.

* 90 процента от нашите грижи се отнасят до това, което никога няма да се случи.

* Може да се наложи да водиш битката повече от веднъж, за да победиш.

* Ние сме общество, където хората са свободни да правят избор, да правят грешки, да бъдат щедри и състрадателни. Това имаме предвид под морално общество, не такова където държавата е отговорна за всичко и никой не е отговорен за държавата.

* Да носиш сърцето си на ръкава не е добра идея; трябва да го носиш вътре, където то функционира най-добре.

* Не е задължително да сте съгласни със събеседника, за да намерите общ език с него.

* Пенитата не падат от небето, те трябва да са били заработени някъде по света