club50plus.bg

„Не искам да печеля пари, искам само да съм прекрасна"

Днес, когато кажем "секссимвол" и първата асоциация, която извиква това определение е Мерилин Монро. Мерилин е родена като Норма - Джийн в Лос Анджелис на 1 юни 1926 г. Давайки й името на известната актриса Норма Талмидж, майка й до известна степен предначертава кармично пътя на красивата Норма. 

Детството на Норма не е особено щастливо - на двуседмична възраст е предадена на грижите на приемно семейство, а фактът, че природата я е надарила с изключителна красота и расте сексапилна и неустоимо привлекателна,  по-скоро пречи на младото момиче, което е подложено на различни домогвания от страна на силния пол. Майка й отново се сеща за нея, когато момиченцето е шестгодишно и заедно с баба й непрекъснатосе заемат да втълпят на малката Норма-Джийн как е родена да бъде звезда и тя заживява с тази мисъл и мечта.

Двете - майката и бабата - са със сериозни психически отклонения, което няма как да не се отрази и на момичето. То расте нестабилно и много емоционално и на 16 напуска училище, за да се омъжи за пожарникаря Джим Дохърти. Бракът им трае две години до момента, в който той заминава за фронта, а младата му съпруга започва работа в авиационна фабрика.
В края на 1944 година военен фотограф вижда в изключително сексапилната Норма вдъхновението за американската армия и тя приема да бъде негов модел срещу скромните пет долара на час. Това е и сбъдната нейна мечта. Следват поредица от реклами, които й позволяват да се чувства известна и звезда, но съпругът й не одобрява това поприще и й поставя ултиматум. Така на 20 години Норм-Джийн вече е фотомодел и жена с един брак зад гърба си.
Няма нещо, което да не е готова да направи в името на кариерата.

Стъпка по стъпка, легло след легло, тя успява от малки роли в Холивуд да стигне до онзи връх, достъпен единствено за звездите. Мъжете се чувстват щастливи да я имат, а тя от своя страна няма нищо против да ги прави щастливи.
„Сексът е част от природата, а аз живея в хармония с нея" – казва Мерилин, а години по-късно ще признае, че в началото на шеметната си кариера е работила като момиче на повикване, а през 1988г. Списание „Пентхаус" изважда от нафталина разкрития за нискобюджетен еротичен филм с участието на осемнадесетгодишната Норма. Заснет е по времето, когато тя е прохождащ фотомодел.

Артистичното име на бъдещия секссимвол - Мерилин е избрано от студията "Туентиът Сенчъри-Фокс", които намират че Норма звучи твърде безлично. Мерилин се е казвала баба й, а Монро е моминската фамилия на майка й.

Първият филм, в който начинаещата актриса има реплики е „Хористките", мюзикъл който претърпява грандиозен провал, но въпреки него красотата и талантът на русокосата Мерилин са забелязани и оценени подобаващо. Следват шеметна кариера, договор с Туентиът Сенчъри-Фокс, деветмесечен брак с бейзболната звезда Джо Ди Маджио, през същата 1954 година, Мерилин Монро е избрана и за актриса на годината.

Живот под прожекторите, живот под лупа

Успехът я опиянява, но и същевременно е тежест за крехката й и ранима натура. Тя сменя често настроенията си, като неведнъж изпада в дълбока депресия.
Бракът й с драматурга Артър Милър се оказва най-дългата и връзка. Заради него тя приема юдеизма , но не се чувства никак щастлива в този брак. Милър е егоцентричен, с тежък характер и силно развит егоизъм. Не веднъж подлага съпругата си на унижение, показвайки й колко незначителна е всъщност. Това подсилва нейното чувство за несигурност. Бракът й с драматурга е и причина тя да попадне в обектива на тайните служби. Тъй като Артър Милър по онова време е заподозрян в тайни връзки с комунистите, специалните служби са го поставили под наблюдение, така под наблюдение се оказва и Мерилин.

Разсекретен преди няколко години доклад на ФБР, разкрива че актрисата е следена и подслушвана и всички данни са събирани в дебело досие. Достоверни източници твърдят, че върху нея е прилаган т. нар mid control – контрол върху съзнанието. Този вид въздействие се оказвало върху нарочени за "президентски модели"- млади красиви жени, набелязани да бъдат използвани сексуално от високопоставени американски политици.

Което ни насочва и към скандалната връзка на ослепителната блондинка с Джон Кенеди, както и с брата на президента – Робърт Кенеди, който по онова време е министър на правосъдието.
Има версия, според която президентът Кенеди е бил толкова привързан към красивата актриса, че й е доверявал не само леглото си, но и важни държавни тайни, политически машинации и планове, които Мерилин е записвала в личния си дневник, редом до интимните си преживявания.

Когато на 5 август 1962 г. в Бретуд Калифорния намират мъртва 36 годишната звезда, официалните власти оповестяват, че това е поредният опит за самоубийство на психически лабилната Монро, този път  – успешен.
Личният дневник изчезва мистериозно. В мистерия е обвита и смъртта на актрисата, въпреки официалното заключение.
Бившият окръжен прокурор на Лос Анджелис Джон Майнер твърди, че звездата нямала никакво намерение да слага край на живота си. Магистратът, присъствал на разследването, свързано със смъртта на звездата, предава на в. "Лос Анджелис таймс" бележките и аудиозаписите на д-р Ралф Гринсън, нейния психоаналитик. Поради сериозни психически проблеми, както и злоупотреба с опиати, дълги години Мерилин посещава психоаналитик. На хартия и на лента са записани признанията на актрисата от последните дни на живота ѝ. Според тези записи актрисата изцяло е била погълната от жаждата за "Оскар, сънувала е себе си като изпълнителка на Шекспирови роли и се е измъчвала от факта, че браковете ѝ завършват с разводи. Прокурорът, разследвал смъртта на Мерилин Монро заявява, че магнетофонните записи, направени от психиатъра ѝ, които е прослушал, доказват, че актрисата не е имала никакво намерение да се самоубива. Но няколко дни преди смъртта и тя споделила с приятел, че не иска да живее и ще се самоубие. Което е твърде вероятно, предвид неколкократно заявеното й преди желание да сложи край на живот, който й носи повече разочарования, отколкото радост.

Версиите и догатките са много, но едва ли някога истината ще стане достояние на широкия свят, но до края на живота си тя остава просто едно малко момиче, което отчаяно търси някой, който да я обича безусловно.
За широкия свят остава слънчевата й усмивка на Шугър от „Някои го предпочитат горещо", както и

личните й прозрения за живота и света на шоубизнеса:

* Мъж — това е човек, който винаги забравя рождения ти ден и никога не пропуска случай да каже на колко си години.
* Любовта и трудът са единствените стойностни неща в живота. Трудът — това е своеобразна форма на любов.
* Кариерата е хубаво нещо, но не може да те стопли в студените нощи.
* Диамантите са най-добрите приятели на едно момиче.
* Тук се плащат хиляди за целувка и 50 цента за душата ти. Знам го, защото често се отказвам от хилядите, за да запазя това, което струва 50 цента.
* Жените, които се стремят да бъдат равни с мъжете, не са достатъчно амбициозни.
* Нямам нищо против да живея в "мъжкия" свят, стига да ми позволяват да съм жена в него!
* Преди брака едно момиче трябва да прави любов с мъжа, за да го задържи. След брака трябва да го задръжи, за да прави любов с него.
* Актрисите не са машини, но се отнасят с тях като такива. Машини за пари.
* Първо, опитвам се да си докажа, че съм човек. Може би тогава ще убедя себе си, че съм актриса.