Мими Балканска е родена преди 111 години, на 22 юли 1902г. В началото на 20 век Русе вече има европейски облик, а семейство Балкански е семейство с революционни традиции - дядото Никола Балкански, е родственик и съратник на Раковски. Мими е едва на седем, когато загубва баща си и заедно с майка си се премества в столицата. В големия град малкото момиче попада в магията на изкуството – учи пиано и солфеж, чете много и за да помага на майка си в издръжката на семейството, решава да се запише като хористка в оперетния театър „Ренесанс“. За целта трябва да се яви пред комисия, съставена от Маестро Георги Атанасов, Петко Атанасов и Кръстю Сарафов. Младото момиче обаче не се стряска от знаменитите имена, а смело изпява предсмъртната ария от Тоска „Там звездите блестяха…” на Марио Каварадоси . Освен, че пее и си акомпанира сама на пиано, което впечатлява силно комисията, видяла в нея бъдещата звезда. Девойката послушва съвета на колосите и се явява на второ конкурсно прослушване за солистка и го печели. Така тя става редова солистка в оперетата и звездата й стремглаво изгрява. Надарена с изумителна красота, чар и финес, тя омайва, както с талант, така и с артистизъм. Дебютът й на сцена е като Лори от „Феята на карнавала” на Имре Калман. Повече от успешен дебют, защото след него ролите валят една след друга – Мими е Щаси от „Царицата на чардаша” и Лиза от „Марица” на Калман, Дениз в „Мамзел Нитуш” на Ерве, Валансиен във „Веселата вдовица” на Лехар.
Публиката я обожава, а критиците не спират да сипят хвалебствени суперлативи. Близо десет години Мими се въплътява предимно в роли на млади и фриволни дами, след което решава, че е време да изиграе и по-сериозни роли, да излезе от веселото амплоя. Там тя изявява най-пълно голямото си драматично дарование и доказва безспорния си талант. В сериозните роли, изпълнени с драматизъм, тя печели още повече известност и се превръща в примата на оперетния театър в България. Играе роли като Ана Главари от „Веселата вдовица”, Силва от „Царицата на чардаша”, Мадлен от „Бал в Савоя”, Лиза от „Страната на усмивките”, Перикола от „Перикола”, Вера от „Последен валс”, Сузана от „Принцесата на цирка”, Анастасия от „Царевич”, Елиза от „Паганини”, Ана от „Цвете от Хавай“.
Изявите й са предимно в София и след основаването през 1944 година на Националната оперета, Мими Балканска е една сред първите й солистки. Разбира се, не пропуска й гастролите из страната и чужбина. Където и да отиде, професионалното й изпълнение и магнетичното й присъствие на сцената, печелят обожатели. Така тя записва един своеобразен творчески рекорд – половин век на сцената.
Заедно с Ангел Сладкаров, А. Русков, В. Сълплиева, Ив. Цачев, Ил. Стоянов , Мими Балканска е съоснователка на Кооперативния театър, с който през 1931 г. гастролира в Турция, а през 1938 г. – в Югославия
Интересен е и личният й живот. Току що навършила 50, Мими Балканска среща любовта на живота си в лицето на четвърт век по-младия Тодор. Младият мъж я боготвори и връзката им, напук на злите езици, е белязана от разбирателство и любов. Съвременниците й казват, че чрез Тодор Мими изживяла благословията на повторната младост. Чрез Мими Балканска пък България изживява благословията на звездата, на таланта от европейски ранг, който оставя ярка следа с изявите си.
♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен автор
Все още няма коментари