club50plus.bg

В творбите на Гео Милев бушува огненият му темперамент, от всеки ред звучи протеста и наднича борбеният му дух. Няма стихотворение, което да звучи светло и изцяло оптимистично-лирично, освен стихотворенията, написани за деца. В тях поетът е нежен, дори закачлив. Фантазията му рисува красиви картини. Тази симбиоза на творчески натюрел показва многостранния му талант и разкрива богатата му личност.

Роден е през 1895 година в Радне махле, днес Раднево на 15 януари, според някои, според други е роден на 16 януари. Името, с което го записват родителите му е Георги Касабов Милев.  И майка му и баща му са учители, но няколко години след раждането на бъдещия поет  баща му изоставя учителството, за да основе собствени книжарница и издателство в Стара Загора.

Закърмен в среда, в която книгите са на особена почит, той от ранна възраст проявява интерес към литературата, но страстта му е разпределена между книгите и рисуването. Като ученик в Старозагорската гимназия, Гео Милев съставя сборници, илюстрирайки ги сам, издава вестници и пише стихове, повлияни от творчеството на Пенчо П. Славейков и именно тогава започва да се подписва като Гео Милев, Гео Касабов, Георги Милич, Гео Милич. Неговото собствено име му се струва твърде безлично.

Чете руски книги в оригинал и превежда стихове на  Пушкин, Некрасов, А.А. Фет, А.С.Колцов, Лермантов . През 1907 г. в детското вестниче "Славейче"  е отпечатано и първото му стихотворение. През 1911-1912 е студент романска филология в Софийския университет и след това продължава образованието си в Лайпцих, Германия, където посещава лекции по философия и театрално изкуство, и пише дисертация за Р. Демел. През декеври 1913 г. в сп. "Листопад" се появяват първите му публикации - "Литературно-художествени писма от Германия". По това време поетът се увлича по индивидуализма и естетизма, повлиян от немската литература.

През юли 1914 г., след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн и почерпва от неговите идеи.

И в този час, когато с протяжна
безнадеждност
безславно небесата отдръпват се назад
към някаква далечна, трагична безконечност -
аз нося свойте стъпки загубен в тъмен град.
Към някаква далечна, трагична безконечност
залязва улицата, грешният площад -
и всуе лстят вечерни жени с продажна нежност
по черни тротоари...
Не си от този свят!
(вдъхновено от Верхарн -
Après Réalitè formidable et suprême...)

След като се завръща в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев е бива заподозрян, че работи за английското разузнаване и е арестуван. Поради липса на доказателства за шпионска дейност  е освободен и през 1915 година се завръща в Лайпцих, но скоро събитията го принуждават да потегли към Родината.

 През зимата на 1915 г. заедно с Н. Икономов създава театрална група  театрална трупа в Стара Загора като същевременно поема и грижите около книжарницата на баща си. През март 1916 г. Гео Милев е изпратен в Школа за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран, срещу италианци и англичани. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Гео Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око. През февруари 1918 г. заминава заедно със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран и да му бъде поставено изкуствено око, което след това ще се превърне в неговия отличителен белег.

Продължава да посещава музеи, театри, библиотеки, изложби, да води активен културен живот. В Берлин осъществява контакт с немски писатели и художници, превежда и печата експресионистичното списание Акцион"(Акtion). След завръщането му в София, Гео Милев издава списание „Везни" (1919–1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. Под влияние на новата обществено-политическа обстановка в страната пред 1922-23 възгледите еволюират. Промяната в светогледа му е отразена на страниците на списание "Пламък", което започва да излиза през януари 1924 година.

Глас народен:
Глас божи
С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
- и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!
(из "Септември")

В "Септември" категорично заявява своите обществени и политически позиции и гневът му не просто показва, той призовава, което, естествено, никак не се харесва на политическата власт в страната.

Заради "Септември" Гео Милев е съден и е осъден. Списанието, в което е отпчечатана поемата е забранено през януари 1925г., а на 14 май 1925 година Гео Милев чува присъдата - една година тъмничен затвор и глоба от 20 000лв. Лишен е и от политически и граждански права за период от 2 години. Гео Милев не е съгласен с решението на съда и решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. По-късно се установява, че е убит и заровен заедно с други симпатизанти на левицата в общ гроб в Илиянци. Разпознават писателя по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен, с тел.

Той остава в паметта ни като непримиримият поет, поетът-бунтар, но и като поетът, който умее да предава и музиката на душата.

Ето двама музиканти:
Петко и Стоян;
Петко свири със тръбата,
Стоян думка с барабан.
Цял ден ходят из махлата,
дигат непрестанно шум:
Петко свири: Ду-ду-ду!
Стоян думка: Дум-дум-дум!
(Музиканти)