club50plus.bg

Малко са хората, за които приятелите им твърдят, че сред тях е „най-добрият човек, когото познават”.

Така наричали актьора Антон Горчев, който и една роля само да беше изиграл в киното – тази на бащата Караиван в „Козия рог”, пак щеше да се издигне на пиедестала на българската памет. Кротък и добронамерен, познати и колеги го смятали за високомерен и недостъпен.

Но това било само външен образ, а всъщност нравът му бил кротък и добър, правел път на мравката, както говорели за него.  Буйният си нрав показвал, когато се сблъсквал с неправдата или оскърблението към негов приятел. Тогава изригвала друга страна от характера му и се впускал да мери сили с несправедливостта. Заблуждавало в повечето случаи външното му държание. В това се усъмнили дори преподавателите във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” – не разпознали големия му актьорски талант зад несъответствието между фигура и глас и не го приели от първия път. Но неговия талант открил на времето незабравимият актьор Константин Кисимов. Той вярвал в него още от началото, че ще остави светла диря в историята на българската кинематография и на театралната сцена.

От втория път приели Антон за студент, учил в класа на Методи Андонов и Стефан Сърчаджиев. Имал си слабост – обичал чашката, но бил истински рицар на правдата и със своеобразен изключителен актьорски талант. Играл в състава на Варненския, на Пловдивския театър, после като киноактьор в Киноцентър „Бояна”. Играл и на сцените на софийските театри със запомнящи се роли: Бернардо в „Уестсайдска история „Укротяване на опърничавата”, Чацки от „От ума си тегли”, в „Опера за три гроша” на Брехт и много други. В трупана на Театър „София” показва ярко актьорско присъствие в пиесата „Човекоядката” на Иван Радоев.

С времето започват все повече да го търсят в киното, снима се в поредица от знакови филми: „Козият рог”, „Татул”, „Иван Кондарев”, „Осмият”, „Голямата скука”, „Язовецът”, „Бяла магия”, „Горе на черешата”. Ненадмината досега остава ролята му на бащата Караиван готов да пожертва щастието на дъщеря си Мария, за да отмъсти на поробителите. Но минават години и с времето актьорът е почти забравен от театъра и от киното. Несъгласен с несправедливостите на днешния свят, той реагира силно и експанзивно. Земният път на Антон Горчев свършва на 19 юни през 2000 година, но вече 15 години неговата нетленна българска следа е ярка и силна като несломимия български дух, поел напред през вековете.