На 30 юни тази година се навършиха 12 години от кончината на великия ни писател Николай Александров Хайтов. Фамилията му е в наследство от един от дядовците му, който защитил честта си, като заклал турчин изедник. Нарекли го Хайтата. Внукът му достойно носи името му. Той е сред най-популярните ни съвременни писатели, автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Пловдивска област в бедно семейство. Баща му Александър става поръчител на свой съселянин при получаване на заем и след това бил принуден да го изплаща, което е тежало на семейния бюджет и на психиката му.
Хайтов завършва прогимназия в родното си село и след това чиракува в Пловдив при различни богаташи. Това го откъсва от училището. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград като частен ученик. Обича да чете Захари Стоянов, Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков. През 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет. След казармата работи по специалността си лесовъд в Персенкското горско стопанство в с. Лесичево, Девинско, в Горско стопанство - Сапарева баня и в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. На всички работни места е бил грижовен към горските работници, грижел се е да имат униформи, бил е инициатор горското стопанство да си има лично животновъдно стопанство. Доволни, хората са отивали до града да се снимат с новите си униформи. Разрешил е на селяните да сечат повалените от бури дървета за огрев. Тъкмо този факт е послужил на Партията /партийните работници/ да го осъдят на осем години затвор. По-късно присъдата е отменена, но две години бъдещият писател остава без работа. Това му дава подтик да започне да сътрудничи на отделни вестници, като пише очерци за изявени българи. Първият му очерк е отпечатан през 1954 г. в списание "Септември". След него последва предложение за сътрудничество в списанието, където печата своя първи разказ "Случай без прецедент". Пише очерци за в. "Работническо дело", "Кооперативно село" и др.
От 1959 година е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във в. "Народна култура" и списание "Наша Родина" През 1966 г. става главен редактор на списание "Родопи".
През 1967 г. излизат от печат знаменитите му "Диви разкази". Те имат над 20 издания, като са преведени на много чужди езици, включително китайски. През 1989 г. излизат "Избрани произведения" в 3 тома. Николай Хайтов е носител на Димитровска награда за проза, на литературна награда "Йордан Йовков" и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена "Стара планина" през 2002 г. Избран е за академик през 1997 г. от БАН.
Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Той има двама сина, Александър и Здравец, и една дъщеря, Елена, която е известна журналистка и писателка, жена е на Никола Гигов, работещ в областта на орфизма.
Николай Хайтов е сценарист на филмите "Козият рог", "Мъжки времена", "Краят на песента", "Дърво без корен", "Орисия", "Ламята", твсериалите "Капитан Петко войвода", "Семество Калинкови". Пише много книги, в които доказва, че Васил Левски е препогребан в църквата "Света Петка Самарджийска". Предложил е да издигне паметна плоча пред нея в знак на признателност на българския народ към великото му дело. Това се осъществи съвсем наскоро.
Големият творец ни напусна на 30 юни 2002 г.. Роден на 15 септември, първият учебен ден, и починал на 30 юни, последния учебен ден. В това има някакво знамение.
ясенка толумбаджиева написа:
Преди повече от 10 години
Велик българин!
написа:
Преди повече от 10 години
Чела съм 'Диви разкази", "Шумли от габър", "Бодливата роза"...
Венко Венков написа:
Преди повече от 10 години
Какво трябва да мислим относно разкритията от публициста Величков /ако не греша името, понеже нямам пари за книги, а "картонът" остава в Библиотеката/ и други за плагиатството на статийния патрон от не само унижената Язова и други, което е литературно недостойно за разлика от морално недостойната причина за смъртта на дядо Вазов?
Не съм съгласна написа:
Преди повече от 10 години
Тъй като Хайтов е спорна фигура, не е зле авторът да излезе с името си!
Valentina Psaltirova написа:
Преди около 10 години
Aз съм авторът. Казвайте кой с какво не е съгласен? Може в спора да се роди истината.
Стоян Вълев написа:
Преди около 10 години
Чета прекрасната статия на Псалтирова и мисля, че спор няма. Хайтов бе системно оклеветяван.Но на клеветата бе счупен зъба от липсата поне на един доказан факт. Клеветите и лъжите спрямо Хайтов са гнусно дело на тези същите, които ни убеждават, че турско робство не е имало... Ситуацията ми напомня за случая "Шолохов", който бе също клеветен, но в крайна сметка се оказа, че твърденията са били най-обикновена лъжа. Велков, живеем в двадесет и първи век, има публични библиотеки, каквато е например Столичната в София, където може да се заемат книги без да се заплаща. Съществува и интернет - където може също да се чете. Четете, не клеветете един от най-достойните български писатели на ХХ век.