Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Бившият зам.-председател на Народното събрание Атанас Железчев прави ретроспекция на митарствата в политиката, търси нови вдъхновения
Роден е на 28 юни 1938 г. в село Воденичане, община Стралджа. 1956-1957 г. работил в местното Държавно земеделско стопанство. Осъден по политически причини и лежал в Старозагорския затвор 1957-1959 и 1961-1963 г. От 1963 до 1966 г. е бил миньор в "Горубсо"-Момчилград .
Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1970 г. Юрисконсулт в "Кариерни материали", ИСС и Завода за металорежещи машини в Сливен 1972-1988 г.
Адвокат в Сливен 1988-1995 г. Член на БЗНС от 1990 г. Депутат от Сливен в 37-ото Народно събрание и зам.-председател на парламента.
Анастасия Мозер, вместо обединение, донесе още по-голямо разединение. Дори се говореше, че баща й е правил изявления пред земеделците в емиграция дъщеря му да не бъде допускана в политиката. Колко е вярно не зная, но тя само навреди на земеделското движение. Тя наистина не е членувала в задграничното БЗНС, била е служител в Световната банка и след това в радио "Гласът на Америка", говорител.
Но да признаем, че не може един човек да е отговорен за всички процеси, които се случиха сред земеделците?
Да, така е. Явиха се много лидери, но никой нямаше физиономията и качествата да води. Затова земеделското движение се разпадна, въпреки богатата си история, въпреки голямата борба против комунистическата диктатура. Това наследство обаче нямаше кой да го поеме и сега съществуват няколко формации с формална дейност, които нищо не правят. Дори в селата няма земеделски организации, а всеки лидер очаква някоя политическа партия да го приюти в навечерието на изборите, за да получи едно местенце за себе си в следващ парламент.
А къде е онзи земеделец, който носеше исконно в душата си любовта към земята и животните, той само в разказите на Елин Пелин ли остава?
Материалната база за земеделските идеи също вече не съществува. Нямаме истински земеделски производители, на тяхно място имаме арендатори - латифундисти, които са заграбили огромни количества земя, но не са земеделци по идеи и убеждение, дори и по професия. Те са само собственици на фирми, които обработват земята. А нямаме политика за развитие на средния и дребния агробизнес.
Не, аз не съм бил в парламента тогава. Но ние посрещнахме с голяма радост приемането на закона. Земеделците настояваха такъв закон да бъде приет, за да бъде възстановено правото на собственост върху земеделските земи, отнети насилствено. Но комунистите във ВНС, които имаха мнозинство в парламента тогава, заложиха този капан, това средство за ликвидиране на нашето земеделие. Винаги съм подчертавал, че ликвидационните съвети не бяха дело нито на СДС, нито на земеделците. Те бяха дело на комунистическото мнозинство във ВНС.
Не можахте ли да предвидите до какво ще доведе?
Ние се радвахме, че хората ще си върнат собствеността! Но още когато излезе законът, председателите на ТКЗС-та, преди да бъдат сменени, започнаха да разпределят между свои хора земеделската техника. Сега виждам недостатъците на този закон, но вече е късно. Земята е раздробена, няма материални стимули за развитие на земеделието. Младите и работоспособните изчезнаха от селата, а голяма част са и в емиграция.
Самата аграрна политика през този т. нар. преходен период стимулира едрите производители и министрите на земеделието винаги са полагали по-големи грижи за едрите, отколкото за дребните производители.
Вашата работа като адвокат е свързана предимно с проблеми на хората при връщането на земята. Докъде стигна, приключи ли този процес?
Не е приключил, защото има много висящи дела. Това, което виждам аз, са трудни, изключително тежки проблеми. Особено със земите, които са били включени в различни държавни предприятия, след това са ги продали на свои хора, там е изключително трудна битката за правото на собственост.
Българските земеделски производители май вече разчитат само на европейските субсидии?
Да, те не могат да оцелеят без тези субсидии. Вземете един елементарен пример - с картофите. Какво пречи българското правителство да насърчи, да подкрепи производителите на картофи и да забрани вноса, за да стимулират родните производители?
Но самите производители твърдят, че е забранен вносът от две години и оттам идва недостигът. Картофите, оставени за посев, и те са вече продадени?
Това е пак въпрос на погрешна политика. Явно няма достатъчен стимул за тези, които произвеждат в страната. Трябва земеделска техника, с която да бъде подготвена почвата, да бъде обработвана и после прибрана реколтата. Гледал съм филми специално за производство на картофи в Англия. Никога, докато съм жив, няма да видя такава висока механизация на производството на картофи тук.
Защо това там е възможно, а тук – не?
Защото управляващите нямат никакъв материален интерес от това.
Но премиерът ни се кара – бедни сте били, идете да сеете картофи?
Да, но това какво значи, може ли всеки да отиде, вие и аз да отидем да си произвеждаме картофи? Не можем, хората които разбират и имат опит в това производство, те трябва да произвеждат.
Гърците са идвали в България да работят. А нашите хора са се откъснали от земята по простата причина, че 45 години ТКЗС-та обработваха земята. Българският селянин нямаше никакви стимули и в стопанството тогава ходеха да отбиват номера. Добре, че имаше голяма механизация на производството, макар и съветска, но повишаваше производителността.
Всеки казва – искам български зеленчуци, искам българско месо, а ги няма?
Когато преди няколко години бях в Русия по покана на Руската аграрната партия, те казваха: у нас не се говори за домати, а се казва – български домати, когато се говори за праскови, също се говори за български праскови, което е било еталон за високо качество. Но е било и един огромен пазар, който изпуснахме. Макар че с високо качество на българската продукция пак бихме могли да завладеем част от този пазар. Но ние нямаме производство. Всичко внасяме от чужбина.
В същото време настойчиво се говори за едно чисто, биопроизводство на храни, а сергиите и щандовете са залети с продукция, пълна с нитрати?
В кампанията на последните парламентарни избори обикалях Софийска област и в района на Пирдоп, Ботевград, Етрополе, където не бях ходил, бях удивен от красотата на нашата природа и от големите възможности за развитие на животновъдството. А българското месо е търсено на световния пазар. В момента има италианска фирма, която желае огромни количества телешко и свинско месо, които да изнася за Италия и за европейския пазар, а няма кой да го произведе! Но условията при нас са такива, че нямаме едро животновъдство, което може да си позволи да отглежда огромни количества. Вместо фуражът, който се произвежда и зърното да се изнасят, могат да бъдат използвани за отглеждане на животни. Израел внася телешко месо от Аржентина, защо ние да не го доставяме на Израел, като разстоянието е по-удобно за нас? Но нямаме производители, защото нямат условия.
Не само, няма хора, които да желаят да развиват в големи мащаби земеделие.
Значи връщане назад няма?
Почти. Някои по-дребни производители могат да се появят, но ще им бъде трудно.
Създадохте с Яне Янев партията РЗС, скоро след парламентарните избори вие напуснахте, но защо – партията, или Яне Янев се промени?
Поведението на Яне Янев стана причината аз да напусна ръководството на РЗС. Защото след като влезе в парламента първия път 2005г., той беше ухажван от хора с различни интереси, нямащи нищо общо с политиката и идеите на партията. Постепенно беше въвлечен в руслото на техния водовъртеж и стигна до това положение, че се нарушиха принципите на партията.
Какви бяха тези интереси, кои бяха тези хора?
Те не се показваха открито и явно, но от самото му поведение личеше. Моето лично убеждение е, че той беше въвлечен във водите на комунистите, макар и не открито. Всъщност РЗС представлява новото име на партията, защото тя е регистрирана през 2000 г. като Национално сдружение БЗНС. По-късно, когато Георги Марков беше избран за председател на партията, тогава беше сменено името от НС БЗНС – в РЗС. Но Яне, не знам какви са съображенията му, постоянно твърди, че партията РЗС е създадена тогава, когато е променено името. Не иска да се вижда произхода на нашата партия от земеделците.
Никой не е създал отвън РЗС, нито НС БЗНС. Яне сам тръгна да създава НС БЗНС, аз му помагах. Имаше привърженици, неговото нестандартно поведение привличаше хора. Моето присъствие пък помагаше да се привлекат земеделците, които бяха недоволни от политиката на онези, които се представяха за лидери на различни земеделски формации. Но когато влезе в парламента през 2005 г. с ОДС, започнаха да го ухажват различни политически сили. Постепенно той се отклони от линията, която следваше до този момент. Аз искам да подчертая, че този резултат – разпадане на парламентарната група на РЗС, беше предвиден от Емил Василев, който беше написал в първите дни до Яне едно много остро писмо, но сега се отказа от авторството. Аз на последното заседание на УС им казах, съжалявам, че не съм аз авторът на такава прогноза и че не заверих с нотариална заверка това писмо. Не знам защо Емил се отказа от него.
Днес много се коментира кой остана да подкрепя ГЕРБ и кой е в опозиция. В първите месеци РЗС показа, че ще подкрепя шест месеца правителството, а след това започна директна атака, дори и с митинг поиска оставката на Бойко Борисов. Тогава ли взехте решение да напуснете РЗС?
Аз отдавна наблюдавах промените в поведението на Яне и правех много пъти опити да се срещнем и да разговаряме. Исках да му кажа моето мнение, така както винаги съм му го казвал преди това, но той отбягваше. Вече след изборите аз нямах възможност да се срещна и да разговарям с него, а вече нямах и желание, защото нещата станаха необратими. Въпреки че винаги участвах на заседанията на политическия съвет, никога не се е взимало там решение какво да бъде отношението към правителството на Бойко Борисов.
Не съм безразличен към това, което става в обществото, но ми е трудно да реша на коя политическа сила да дам подкрепата си, доколкото мога да бъда полезен. Защото на тези, които сега са на политическата сцена, трудно мога да се доверя. Сега имам една идея, свързана с партията на репресираните по време на комунистическия режим. Не са никак малко хората, които са били репресирани в онзи период. Смятам, че те заслужават подкрепа, защото аз също лично съм го преживял, моето семейство също е преживяло тези жестоки репресии.
Каква би била целта на тази партия, с излизането на избори ще се очаква реваншизъм навярно?
Аз мисля, че има поле за работа на тази партия, защото хората, които са били обект на толкова тежки репресии, имат желание у нас да се установи демократично управление, каквото не сме забелязали в тези 20 години. По простата причина, че почти всички партии са създадени от част от комунистическата номенклатура, и те правят всичко възможно репресираните и техните деца да не попаднат в ръководствата или пък да заемат по-високи длъжности.
Нищо не е забравено?
Трябва този период да бъде разглеждан от историци и от политолози. Преди няколко дни имаше научна конференция, на която бяха изнесени доклади точно за този период. Научни работници са се ровили в историческите материали, за да дадат една картина на оня режим, на хората, които са били репресирани. Но тези научни работници не са били обект на репресии и трудно могат да разберат и оценят какво хората са преживели. Направи ми впечатление изказването на д-р Желев, който се възмути от опитите да се възвеличава съпротивата против комунистическия режим в източно европейските държави и се омаловажаваше или въобще не се признаваше, че у нас е имало такава съпротива. Той посочи, че съпротивата не е започнала от сладкарница "Кристал".
Ако се върнете назад в годините, какви спомени изплуват от двата ви ареста?
Не са много приятни. И какво да си спомням, това бяха жестоки години не само на физически, а и на морален, и психически тормоз.
През 1961г. военен съд ме осъди по две обвинения (тогава служех в Строителни войски). Едното обвинение е, че съм казал за Георги Трайков, че не е никакъв земеделец, а такива са Никола Петков и Г.М. Димитров. Това беше квалифицирано за вражеска пропаганда. И второто обвинение беше за разпространение на фашистка и антидемократична литература. Книгата на Йордан Пикарев "Шабла-Дуранкулак" която давах на войници да четат, беше поводът, събуждаше сравнения. Пък и още едно обвинение имаше тук, че съм нарекъл Никита Хрушчов авантюрист за поведението му в ООН, когато тропаше с обувката си по банката при изказване на западен дипломат.
Светът все още живее с проблемите около войната в Либия и тежката авария в атомната централа в Япония, за щастие ние не сме преживели тези гибелни събития, но въпреки това сме нещастни, невярващи песимисти. Има ли нещо, което може да сплоти хората, да им вдъхне надежда, че животът им може да се промени?
Поне на този етап не виждам нещо, което може да даде повече надежда на хората за подобряване на тяхното положение. Хората разчитаха много на Бойко Борисов и на оглавяваната от него партия. Сега това, което се прави в областта на строителството, прави впечатление и заслужава да бъде подкрепено, но това не е достатъчно. Трябва да се търсят и други средства за решаване на нетърпящите отлагане проблеми.
Все още няма коментари