Огнян Младенов е на 64 години, роден в софийското село Храбърско. Завършил на младини техникум за двигатели с вътрешно горене, работил в градския транспорт и в строителството. Но през 1991 г останал без работа. Започнал да помага на сина Илиан и на дъщеря си Десислава, те продавали книги. Били ученици, когато се хванали с тази работа.
За да не стои, без да върши нищо, той започнал да им помага. В един момент тримата решили да си създадат своя семейна фирма. Направили си първата частна верига за разпространение на книги и всякаква литература за цялата страна. В хода на работата решили вместо да разпространяват чужди книги, по-добре да разпространяват свои, отпечатани от самите тях.Така през 1995 създали издателство. И до днес работят тримата в своята фамилна фирма, с тях са около 30 външни работника, на които дават работа. Разрастват дейността си. В София имат два търговски обекта за продажба на книги, в провинцията са осем.
Докато говорим с Огнян, в офиса влиза синът му Илиан, който се занимава предимно с търговската дейност на фирмата. С него шумно влизат двете внучки на Огнян – Моника и Ива на четири и на две години. Те много точно знаят къде стоят техните книжки, предпочитаните им приказки и книги с богати илюстрации. Но не пропускат да се поровят и в другите книги за големите в издателството на дядо и татко. После се връщат на своите детски и хукват да търсят някого, който да им ги чете. Обикновено това са баба или мама. В офиса отново се връща тишината и някак опустява след излизането на двете най-малки читателки. Задавам на Огнян няколко въпроса за издателската му работа:
- Какви книги предимно издавате във вашето издателство?
- Български книги от български автори – следва бърз отговор.
- Много ли са авторите, които искат днес да пишат и издават свои книги?
- Повечето не виждат смисъл. Рязко спадна покупателната способност на населението. Все по-малко хора си купуват новоизлезли книги.
- Променено ли е отношението към самата книга?
- Днес много по-рядко хората се обръщат към книгата. От 1992 г, откакто се освободи пазарът, започна небивал бум на издаване на книги. Днес това позамря. Всяко издателство си има свой тип издания. Ние издаваме книги на съвременни български автори. Но читателите, които са свикнали с книгата, те продължават да четат, въпреки кризите.
- Тези, които пишеха преди десетилетия, продължават ли да пишат интересно и днес?
- За тях то е като да знаеш да караш колело. Можеш ли го, правиш го и кризите само те ограничават, но не те отказват да го правиш.
- Има ли добри автори днес, какво от българските автори се чете най-много?
- Има добри български автори. Те продължават да се четат. Всеки автор стимулира своята публика. Продължават да издават автори с доста добър тираж на книгите им. Имат и доста нови почитатели. Така се утвърждават във времето. Продължават да се търсят и да се четат автори като Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Донка Петрунова.
- А има ли добри млади автори?
- Все още има и се надявам да има и занапред.
- Губи ли издаването на книги днес, когато книгите се качват на on-line сайтове? Няма ли да изчезне книгата на хартиен носител?
- Неминуемо ще отнеме част от пазара на книжния носител. Но все още има традиционалисти, които предпочитат книгата като традиционна духовна ценност.
- Каква е най-новата тенденция в книгоиздаването, какви книги се търсят днес?
- През последните години има засилен интерес към преводните издания . Българите преобладаващо предпочитат да четат книги от чужди автори, отколкото от наши. Те са и значително по-малко в сравнение с морето от предлаганите чужди автори по целия свят.
- А има ли интерес книги от български автори да излизат на други езици?
- Когато се появи такъв интерес сме готови да отдадем авторските права. Тогава нашите книги тръгват по чужди издателства и стигат до своите интересуващи се от тях читатели по света.
Все още няма коментари