Пеньо Пенев (1930–1959): поетът на Димитровград

Пеньо Пенев е роден на 7 май 1930 г. в село Добромирка, Севлиевско, и умира на 27 април 1959 г. в Димитровград, на 28 години. Пише за строителите, за бригадирите и за младия град, в който живее около десет години. Днес в Димитровград има дом-музей, парк и литературна награда на негово име.

От Добромирка до бригадите

Пенев е роден в Добромирка, на около 14 километра от Севлиево. Учи в гимназията в града, но според българската Уикипедия не я завършва. Още като момче се включва в бригадирското движение. Работи по жп линията Ловеч – Троян и на язовир „Росица“.

Годините в Димитровград

Димитровград е основан на 2 септември 1947 г., когато се обединяват селата Раковски, Мариино и Черноконево. Градът е изграден от около 50 000 млади доброволци, дошли от стотици градове и села. Това пише в статията за Димитровград в Уикипедия.

Пенев идва там през 1949 г. Първо разнася вестници, после е отчетник на строителна бригада и накрая журналист. Печата във вестник „Димитровградска правда“ и в списанията „Литературен фронт“ и „Стършел“. Така се разказва в речника на българската литература след Освобождението.

Влияят му Владимир Маяковски, който му е кумир, и Никола Вапцаров. Синът му, художникът Владимир Пенев, носи името на руския поет. С прякора „Поетът с ватенката“ го знаят и днес. Така се казва и книгата на Любен Георгиев за него, издадена от БАН през 1965 г.

Книгите му

Първата му книга „Добро утро, хора!“ излиза през 1956 г. и е единствената, публикувана, докато е жив. След смъртта му излизат „Ние от двадесетия век. Димитровград“ (1959), „Когато се наливаха основите“ (1965), поемата „Дни на проверка“ (1969) и „Дни върху приклада“ (1972), войнишки дневник в стихове и писма.

Списание „Литературен свят“ отбелязва, че в стиховете му е възпято строителството на социализма. В речника се споменават и над 350 хумористични и сатирични творби. Негови стихове излизат на руски и на турски. Пенчо Ковачев пише в „24 часа“, че до 1989 г. в училище се учат негови стихотворения и част от „Дни на проверка“.

Последните години

През 1957 г. Пенев се мести със семейството си в София, но не получава софийско жителство и не намира постоянна работа. Съюзът на българските писатели го изпраща да редактира вестник „Добруджанска дума“ в държавното земеделско стопанство „Янко Забунов“ край Тутракан. През 1959 г. се връща в Димитровград.

В последните години живее в бедност, в тясна наемна квартира от Жилфонда. Поемата „Дни на проверка“ написва около година преди смъртта си. На 27 април 1959 г. се самоубива в Димитровград. Според Уикипедия оставя писмо до началника на окръжното управление на милицията, в което поема отговорността за смъртта си, за да не бъде търсена сметка от близките му. Подробностите около последните часове се разказват различно в различните източници, затова тук не се повтарят.

Ако тежките мисли са познати на вас или на ваш близък, говорете с личния лекар. При непосредствена опасност се обадете на 112.

След смъртта му

През 1962 г. Пенев е удостоен посмъртно с Димитровска награда за литература. В списъка на почетните граждани на Димитровград е записан посмъртно през 1970 г. Същата година общината учредява поетична награда с неговото име. Присъжда се в четните години, около рождения му ден, 7 май.

Домът-музей

Изложба за Пенев е показана още през 1964 г. в Музея на социалистическото строителство в Димитровград. През 1970 г. тя се мести в апартамента, където поетът е живял. През 1980 г. се оформя като дом-музей „Пеньо Пенев“.

Според сайта на Историческия музей фондът надхвърля 1300 предмета: ръкописи, тетрадки, писма, лични вещи и негов портрет, нарисуван от сина му. Посетителите могат да чуят записи, на които поетът чете стиховете си. Музеят съорганизира и Димитровградските дни на поезията, всяка втора година в началото на май.

Паметта му пазят и в родното му село. В Добромирка читалището носи името му от 1980 г., има музейна сбирка, къща-музей и паметник. В Димитровград негово име носят градският парк и библиотеката.

Къде да проверите

Домът-музей е в Димитровград. Адреса и работното време е най-добре да уточните в Историческия музей на dgmuseum.org преди посещение.