club50plus.bg

Писател, поет даровит, ... Славейков пренесе като твърд гранит всички бури на една мъчна епоха и служи за тръбач на въздишките и ламтенията на цял един народ, внимателно вслушан в неговото сладко и громко слово. (Иван Вазов)

Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията и спасен по чудо. При раждането си загубва майка си. Дядото на Петко Славейков, Рачо Чехларя е от южна България - Банско или Якоруда, .който се преселва в Търново, понеже е преследван заради убийството на турчин. 

Петко Рачев избира фамилията Славейков, когато в дова на родния дом на своята майка вижда сладкопоен славей, който го очарова с нежността и силата си. И така остава и за нас - Петко Р.Славейков.
„Пенчо бре, учи! Пенчо си мълчи.
Пенчо бре, чети! Муси се, сумти.
Пенчо бре, чети! Пенчо не чете.
Пенчо, работи! Пенчо пак не ще...
Пенчо го мързи, гледа да лежи –
Ходи, та се май, дири да играй...
Време се мина, Пенчо порасна,
иска да яде, няма откъде.”

П. Р. Славейков

Това e нещо като поздрав към учениците и напомняне за един от най-големите сатирици в българската литература, който старият Славейков с присъщия му фин сатиризъм завещава на бъдните. Той е човекът, който създава първия български сатиричен лист „Гайда" в Цариград – лист за освестяването на българина, за шеги и подигравки. На него дължим и други сатирични издания като вестниците „Шутош", „Остен", „Костурка" и „Истурка към вестник „Костурка". Петко Рачов бил неуморен събирач на пословици, поговорки и анекдоти. С тях той развива всички сатирични жанрове в новата българска литература. В по-късни години неговото дело е повлияло на всички български сатирици и на преките му следовници в списание „Българан". 

Влиянието му е не само върху сатиричните и хумористичните произведения, той остава ярък отпечатък върху цялата българска литература. Творбите му обогатяват и развиват българския език, а идеите, които защитава са най-българските и святите. Той е писател, поет, сатирик, журналист, публицист, събирач на пословици и поговорки, политически деец, българин. Той е пример за голям човек !

"Таквизи сме ти ние: на гърци-владици, на лъжци-просяци, за инат, за  салтанат, за моди, за угоди, за едение, за пиение, за игри, за кеф да правим даваме и наддаваме, а за общополезни неща са вкаскастяваме; затуй народните ни работи никак не харосват, но като те не харосват, то и ний ще видим ли някога добър ден?"

Всеки ред написан от него е пропит с истина, с призив и мъдрост. Славейков се вглежда в недъзите на своето време и ги бичува с остротата на словото си. 

Мудно ходи нашто време;

мина вече наший ред...

Зрей отсега младо племе,

със надежди за напред.

Нас неволи надделяха -

вазе те да не смутят...

Уморените заспаха

живите - те нека бдят.

(Из "Мудно ходи нашто време")

И дано да не е прав, че "Не сме народ ний, не сме народ, а мърша..."