club50plus.bg

Важно е да не спираш да търсиш и да вървиш 

Дъщерята на Невена и Борис, за които ви разказахме,  Родена, е млада и талантлива художничка. Приета да учи в Художествената гимназия в София, но завършва Изящни изкуства в Мадрид. Понеже и тя е до майка си Невена, задавам и на нея няколко въпроса.

От 13 години сте в Испания, какво ти даде и какво ти отне емигрантството?

 - На мен ми даде широк обзор за света и опознаване на хората, но имаше много проблеми, с които трябваше да се сблъскваме в емиграцията. Отне ми известна чувствитеност, но за добро. Даде ми възможноста да рисувам, да мога да си купя бои, да имам изложби, да пътувам със стипендии по света. Сега мога това с помощта на стипендии от министерството на културата в Испания. Докато бях в България това бе невъзможно. Когато учех в гимназията, дори моливи за рисуване нямах. Учих още 5 години Изящни Изкуства в Universidad Complutense de Madrid и една година магистратура.

 Днес в Испания лесно ли се работи и твори?
- Въпреки че в Испания обществото е културно ориентирано, не те признават лесно, трудно се пробива. Не се цени много изобразителното изкуство, няма културно ядро за такова развитие, както в Германия например. Пък и тук както и навсякъде, е въпрос на връзки. Трудно се доказваш.
 

В Испания можеш ли да твориш повече? С повече възможности за участия в изложби, представяния и др.? Как приемат картините ти там?

- Да, определено да. Реализъм и весели абстрактни картини по идеи от по ранните ми години. Много зависи как публиката те приема.

Какви картини искаш да създадеш утре?
- Не съм сигурна, спрямо интересите ми в момента, предполагам зависи от настроението и периода, в които се намирам. Общо взето не търся история в рисуването, само визуалност.
 

Рисуването ти само настроение ли е?

- Почти винаги да, но ако става въпрос за портрет - не, или натюрморт, но по въображение и снимки да, по настроение. Както с музиката.

Усещаш ли се гражданин на света?

- На света не знам, там където съм посетила педполагам, че съм се чувствала местен гражданин. Да речем, че ми е широко на сърцето.

Какво от българската си идентичност смяташ, че пазиш още в себе си?

- Музиката, спомените от морето и пейзажите, езика и разбиранията за нещата от живота. Музката - имам предвид родопски песни и нашата музикална класика.

Кое от българската класика ти харесва най-много? Какво българско слушаш, четеш, гледаш у дома?

- Наскоро слушах един наш композитор - Панчо Владигеров, музикалните пиеси на академик Стоян Бабеков също ми харесват много Понякога си гледам пейзажи от България, или пускам Валя Балканска.

Останаха ли ти и и какви са българските ти приятели, с които поддържаш връзка до днес?

- Изгубила съм контакти с повечето си познати от родината, във фасебоока си пиша с някои познати от училище. А в Испния приятелите на родителите са и мои проятели, както и някои учители и роднини от България.

Какви хора са българите-емигранти в Испания?

- Някои са работливи и се справят, други не. Приятелите тук са малко, разни хора разни характеристики. Има хора доста образовани, музиканти, фотографи. Тези, с които сме във връзка, са добри и свестни хора, помагат си в нужда, но това е възможно само между приятели. Има и други, но тях по-добре да не коментирам.

Кое от чисто българската действителност ти липсва най-много там?
Въобще липсва ли ти България и какво по-точно от нея? - Липсва ми домът. Който трудно се открива, когато си прекарал половината си живот в чужбина.

Домът като конкретно място или като понятие?

- Липсва ми това да видя, че се живее по-добре в България и вече е много подобре за тези, които са останали там.

Къде би искала да живееш?

- В някоя страна в Северна Европа.

Защо там, само заради високия стандарт ли?

- Не, хората ми импонират, характерите, културата им.

Твои картини участвали ли са в местни изложби?

- Да, преди време влязоха в Домове на културата на Мадрид.

А, сега какво правиш, върху какво работиш? Знам, че правиш и скулптури?

- Отново уча, този път графичен дизайн, концентрирам се главно върху дизайна.

А, откъде е интересът ти към скулптурата?

- От университета тук, специализирах във факултета по изящни изкуства.

Кое в скулптурата най-много ти е интересно?

- Човешката фигура. Движение, емоции, състояния, неизчерпаеми възможности.

 

 Какво най-много искаш да сътвориш? Коя е любимата ти тема?

- В момента съм без теми, опитвам се да изляза от този застой. Но не става лесно.

 Колко създадени картини имаш общо?

- Не съм ги броила, но са стотина и към 13 скулптури.

-Знаеш ли някои от тях къде са сега?

- От Галерия Стампа взеха няколко за една колективна изложба от рисунки. В Културните домове на Виялба също има няколко, в Асоциацията на търговците и импресариите на Виялба, както и в центъра в мола на Планетосиото на Виялба.

Разбрах, че си нарисувала на една цяла стена на вашата къща картината Герника на Пикасо. Как така реши да я нарисуваш точно там?

- Исках да направя не някаква илюстрация или типичен пейзаж, а в чест на някой по-велик художник. И да я виждат всички, да е достъпна за всеки.

Защо точно Пикасо, защо точно Герника? Като почитание към страната, в която си? - Също и това да, но най-вече да е интересно на тези, които минават от там, не само на мен да ми харесва.

Какво казват хората, които вече са я видели?

- Че им харесва много, много... Съседите ми казаха, че много им харесва това, че тъкмо тази картина е там.

Какво би искала да нарисуваш?

- Не знам, като се появи ще знам тогава. Но да е нещо, което да ме вдъхнови, живопис например. Предполагам провокирана от нтерес към нещо досега различно за мен.

Значи, очакваш някаква красива провокация от живота?

- Красива или не, но да се случи.