club50plus.bg

Хенри Форд е американски инженер и предприемач, основател на автомобилната корпорация „Форд“.

Усъвършенства последователно конвейерното производство в автомобилостроенето, въведено от Рансъм Ели Оулдс във фирмата „Олдсмобил“ през 1902 г., но в опростена форма. Концепцията на Форд за модерно строене на автомобил е революционна не само за индустриалните продукти, но и силно повлиява на модерната култура.

Хенри Форд е роден на 30 юли 1863 година в Грийнфийлд в процъфтяващата ферма на своите родители. Баща му, Уилям Форд (1826—1905), е роден в ирландското графство Корк. Майка му, Мери Литого Форд, е родена в семейство на белгийски имигранти в Мичиган, но родителите ѝ умират, докато е малка, и е осиновена от ирландското семейство О'Хърн. Хенри Форд има две по-малки сестри, Маргарет Форд (1867-1938) и Джейн Форд (ок. 1868-1945), и двама по-малки братя, Уилям Форд (1871-1917) и Робърт Форд (1873-1934).

В близост до фермата на родителите си Форд има възможност да посещава само селското училище. Като дете много се интересува от механични части и детайли. Получил от баща си джобен часовник, на петднадесетгодишна възраст той многократно разглобява и сглобява часовниците на приятели и съседи и става известен с уменията си да поправя часовници.

Основаването на Форд Мотор Къмпъни

През 1891 година Форд постъпва на работа като инженер в Едисън Илюминейтинг Къмпани, фирма, основана от Томас Едисън, която по това време изгражда едни от първите електроцентрали в света. През 1896 година експериментите му се увенчават с успех със завършването на неговото първо самозадвижващо се превозно средство, Форд Куодрисайкъл. 

На 5 август 1899 година, с финансовата подкрепа на детройтския магнат от дървообработващата промишленост Уилям Мърфи, Форд напуска Едисън Илюминейтинг и основава Детройтската автомобилна компания. Произведените автомобили са с по-ниско качество и по-висока цена от очакванията и през януари 1901 година дейността компанията е прекратена.

С помощта на Чайлд Уилс до октомври 1901 година Форд създава успешен модел с мощност 26 конски сили. След този успех Мърфи и някои други бивши инвеститори в Детройтската автомобина компания основават на 30 ноември 1901 година нова фирма, Хенри Форд Къмпани, като Форд става главен инженер. Мърфи довежда като консултант в компанията Хенри Лийланд, в резултат на което Форд напуска през 1902 година, а фирмата е преименувана на Кадилак.

Форд получава подкрепата на своя стар познат Аликзандър Малкълмсън, търговец на въглища от Детройт и двамата създават дружеството за производство на автомобили Форд енд Малкълмсън. Форд се заема с разработването на евтин автомобил, като двамата наемат производствени помещения и сключват договор за доставка на части с предприятието на братята Джон Франсис Додж и Хорас Елджин Додж.

Първоначално продажбите не потръгват и предприятието е изправено пред криза, когато трябва да плати на Додж първата доставка. Тогава Малкълмсън привлича нова група инвеститори и убеждава братята Додж да приемат дял от фирмата срещу вземанията си от нея. Форд прави демонстрация на новоконструиран модел върху леда на езерото Сейнт Клеър, изминава една миля за 39,4 секунди и подобрява световния рекорд за бързина, достигайки скорост от 147 km/h. Убеден от този успех, състезателят Барни Олдфийлд дава на модела името 999, в чест на известен локомотив, и предприема демонстрационна обиколка с него из цялата страна.

Възходът на Форд

На 1 октомври 1908 година Форд пуска на пазара своя Модел T, който се превръща в изключителен успех, ставайки първият масово произвеждан модел автомобили и утвърждава компанията като лидер в автомобилната промишленост. Воланът е разположен отляво, което и другите компании скоро почват да копират. Колата е лесна за управление и с проста и евтина поддръжка. През 1908 година цената ѝ е едва 825 долара и намалява през всяка следваща година, което прави моделът толкова популярен, че до 20-те години преобладаващата част от американските шофьори се учат да шофират с Модел Т.

През 1914 година броят на продадените автомобили от Модел T надхвърля четвърт милион. През 1916 година цената на базовия модел е намалена на 360 долара, а продажбите достигат 472 хиляди броя.[11] Преизчислена през индекса на потребителските цени тази цена съответства на 7020 долара от 2008 година. През 1918 година половината от всички автомобили в Съединените щати са Форд Модел T, който продължава да се продава с много ограничен набор от опции. Както пише Форд в своята автобиография, „всеки клиент може да има кола в цвят по свой избор, стига той да е черен“.

На 5 януари 1914 година Форд предизвиква истинска сензация, като въвежда петдневна работна седмица и увеличава над два пъти минималната дневната надница за квалифицирани работници до 5 долара (над 150 лева приведени към 2011 година). По това време заплатите в Детройт вече са относително високи, като конкуриращите се производители на автомобили се борят за привличането на най-добрите работници, а като грижа за работниците разпорежда на входа на завода да се постави надписът "Помни, че Бог е създал човека без резервни части".

Шумно популяризираното рязко повишаване на надниците дава много добър резултат - постоянното текучество е преустановено и най-добрите механици се стичат във Форд, носейки със себе си човешки капитал и умения, повишавайки производителността и намалявайки разходите за обучение. В допълнение към това в заводите Форд е въведен осемчасов работен ден.

Противник на финансовите предприятия

Едва през 30-те години Хенри Форд преодолява своята неприязън към финансовите предприятия и създава Юнивърсал Кредит Корпорейшън, която през следващите години е водеща компания в кредитирането на продажбите на коли. В края на Първата световна война личният секретар на Хенри Форд Ърнест Лайболд купува малък местен седмичен вестник, Диърборн Индипендънт, на който е редактор до 1927 година. През този период изданието е тясно свързано с Форд, като самият той публикува в него множество статии. Част от публикациите на вестника имат подчертано антисемитски характер. 

В поредица издания на Диърборн Индипендънт е публикуван антисемитския сборник „Протоколи на Ционските мъдреци“, което дава решителен тласък за неговото популяризиране извън Русия, където е съставен. По време на тези публикации британският вестник Таймс анализира текста на сборника и оспорва неговата автентичност. По този повод в началото на 1921 година Хенри Форд заявява: „Единственото изявление, което бих направил за „Протоколите“ е, че те съвпадат с това, което се случва“. „Протоколи на Ционските мъдреци“ и други антиеврейски публикации в Диърборн Индипендънт са публикувани в голям тираж и отделно като сборник от четири части, озаглавен „Международният евреин“.

Крайните възгледи на Хенри Форд предизвикват критика сред либералните кръгове и еврейската общност, като дори са организирани кампании за бойкот на продуктите на неговата компания. През 1927 година еврейският общественик Аарон Сапиро завежда дело за клевета срещу Форд за негови публикации в Диърборн Индипендънт. През 1942 година Форд успява да забрани по съдебен път по-нататъшното разпространение на „Международният евреин“, въпреки че не притежава авторски права върху цялото съдържание.

Хенри Форд умира на 7 април 1947 година в Диърборн на 83 години. 

Материалът е взаимстван от статия за Хенри Форд в свободната енциклопедия Wikipedia