Преди това тази реликва, която била прикрепена към кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Руски цар научил за това и изпратил пратеници с богати дарове за султана да му донесат дървения кръст. В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста и заминали за Русия, като смятали по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен, а монасите избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземието на манастира. Йордан разказал за видението си на цар Борис III и съобщил, че му било казано да постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от кръста Господен. Направен бил водосвет, тогава станало чудо - на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче,
То литнало след това към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан посочил гълъба и казал на хората да го последват, той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода. Самият Йордан изчезва и около 1960 г. мъченически умира в Ловешкия лагер, като жив е закопан до главата в пръст. Животът му остава непроучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки. Видението на Йордан Стойчев се приема в основната си част за достоверно.
Все още няма коментари