Запознайте се с мен
Музиката е изкуство, чрез което можеш да изразиш себе си изцяло. Прекрасно е да се отдадеш на мига, в който душата ти се слива с мелодията, римите и чувството.
Животът на музикантите и певците е изпълнен с невероятни и непредвидими ситуации – понякога приятни, понякога не, но винаги непредвидими.Моите опити в музиката са от около 15 години. Незабравими, смешни и тъжни мигове.
Има нещо общо между цирка, циганите и музикантите
– всички живеят живот на колела. Днес са тук, а утре – там. Давят самотата и мъката си в сълзи или алкохол, или в дълги телефонни разговори с близки, или...В един момент осъзнаваш, че искаш да имаш корен, да си у дома си с най-близките и дори с кучето, да гледаш градинка, да поседиш със съседите, просто да си у дома. Да се завърнеш в своят живот!
Ето пак трябва да стегна куфарите. Знам какво ме очаква като цяло. Четири месеца труд без почивен ден, а в края на лятото в трудовата ми книжка ще пише, че съм работила има-няма седмица. Ако въобще го пише. Но нали не съм човек на „Някой" даже и осигуровките ще си платя и ако доживея до пенсия едва ли ще ме има в списъците – та нали в годината съм натрупала има-няма седмица трудов стаж. Та нали аз съм просто Никой.
Раздавам широки усмивки, гласът ми весели и разплаква случайни хора, раздавам се емоционално и физически, работя нощем, докато повечето хора спят, а накрая...
Празниците за мен са работни дни,
семейните празници за мен са просто смс от близки, нощите ми са празниците на другите, аз съм онзи смешният клоун, който си тръгва уморен, когато свали маската.
На колко години човек става стар, уморен и сам, в кое точно от десетилетията на живота си? Помните ли песента на Лили Иванова „У дома" – „...но кому да кажа: „Добър вечер"? – Добър вечер! – няма никой у дома. У дома..."
Отскоро имам дом, свой дом. Трябва да довърша ремонта и се налага пак да стисна зъби и да изтърпя всички чужди капризи, за да завърша скромното си жилище.Като си изплатя и заемите към банките вече ще мога да пусна корен. Като се замисля половината от живота си съм някъде – далече от всичко родно.
Да, запознавам се с хора, които ме забравят след време. Живея в други географски ширини, очите ми са пълни, но дълбоко в сърцето остава едно празно място, което е запазено за мен и моите корени, а то ме очаква от половин живот.
Станах на 40. Вече не ми е така забавно,
като си помисля колко важни неща съм пропуснала.
Не можах да съм до децата си достатъчно – те вече пораснаха, нито до родителите си – тях вече ги няма, нито до приятелите си – животът ги отнесе малко встрани. След всяко завръщане губя по едно зрънце от любовта на близките си. Те сякаш свикнаха да ме няма. Това боли!Сигурно и на четиридесетгодишните им се случват и прекрасни неща. Поне се надявам. Не знам как така все нещо не ми достига, за да бъда щастлива... Имам чувството, че от работа не ми остана време да се порадвам на специалните мигове, които никога не се повтарят. Каквото и да става аз все бързам. От бързане изпуснах толкова важни неща.
Професия певица – лъскавата опаковка невинаги е истинското лице на човешката душа. Но душата не може да се скрие – тя се пренася като с магия чрез гласа и мелодията и докосва друга душа, трептяща на същите честоти. Очите говорят – няма грешка, ако четеш в тях. А иначе прекрасно нещо е да си в хармония с музиката.
За жалост музикантите и певците, както художниците и поетите, винаги остават неразбрани. Може би в това е скрита тайната на вдъхновението?! Тези чувствителни души имат талант и са дарени от Бога, но имат и своят „човешки данък", без който няма как да творят – Потомци на Орфей!
Знам, че не мога да компенсирам децата си, но ми се иска да им кажа: „Обичам ви, Кати и Боби!!! Много деца ви завиждаха, че вашата майка е певица, а не знаеха колко болезнено е да си дете на певица. Искам да ви пегърна силно и да ви нацелувам. И... да си пеем с пълно гърло по улиците: „Бе Макдоналдс фермер стар иа-иа-ооо, и ферма той направи сам иа-иа-о...". Целувам ви, мили мои!".
Мили хора, приятели и читатели, Благодаря и на вас, че имаше с кого да споделя своите чувства и мисли!
снимки авторът
Все още няма коментари