club50plus.bg

До край той не престана да се бунтува

Понякога обичам с часове
да гледам уморен зад стъклата
как нервно неуморен вятър вей
и клони, и антени клати.
Из "Есенни часове" 1941г.

90 години от рождението на поета Радой Ралин - сатирик, бунтар, инакомислец и непримиримец. Той бе мерило за искреност и неприспособимост. Не желаеше да се приспособява и да пълзи, а винаги наричаше нещата така, както ги чувства, както ги възприема. Бунтът беше неговият начин за определяне, за наричане.

Той не се притесняваше да изказва позицията си и да сатиризира съвремието си. Той беше различният. За пръв път Ралин се прочува след изгорената книга с епиграми "Люти чушки". След нея славата му на дисидент и неудобен сатирик не залязва. Радой Ралин е от бунтарско потекло, правнук е на сподвижника на Васил Левски - Таньо войвода. Таньо войвода е и близък приятел на Стефан Караджа, споделят едни идие и едни патриотични въжделения. Ген, който се предава и на Радой. Винаги е на топа на оръдието - нестандартен, търсещ и пропагандиращ.
Той е отявлен антифашист, той е отявлен десидент. През 1968 г. книгата му "Люти чушки" е иззета от книжарниците и ритуално изгорена в задния двор на Полиграфическия комбинат. "Народни епиграмки в рамки" - както самият автор ги нарича се оказват твърде неудобни за тогавашната власт. Това са адаптирани от Радой народни поговорки, както и негови, авторски, епиграми, в които е вложено двусмислена препратка, критикуваща властимащите. илюстрациите на Борис Димовски ги доразвиват и визуализират смисъла им.

След падането на тоталитарния режим през 1989г. Радой Ралин нееднократно е канен да се включи в политическия живот на страната като депутат в Народното събрание, но тези покани са срещали категоричния му отказ. Той до края предпочиташе да запази свободата и гледната си точка на обикновен, мислещ човек. Човек, който вижда и казва. След смъртта му, на 21 юли 2004 година, на 24 август 2004 г. в. "Таймс" излиза с пространна статия за българския творец и дисидент. Това е своеобразен прецедент, защото за пръв път в историята на популярното издание се отдава подобно внимание на българин.

Сентенции и епиграми

Смеха — и глухите го чуват и слепите го виждат...

Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш.

Бедността не е порок, а урок.

Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден.

Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.

Спестяваната съвест се олихвява.

Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си.

Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.

Приятелството е демокрация, но колко трае?

Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен...