Пиер Огюст Реноар е роден на 25 февруари 1841 година в Лимонж, в централната част на Франция като шестото дете на бедния шивач Леонард Реноар и съпругата му Маргарита Марле. През 1844 семейство Реноар се премества в Париж, където малкият Огюст , който има забележителен глас, започва да пее в хора на катедралата Сен-Есташ и ръководителят Шарл Гуно, дълбоко впечатлен от певческите качества на момчето се опитва да убеди родителите му да го насочат към музиката. Огюст обаче от малък знае, че живописта е неговото призвание и избира да отдаде живота си на рисуването.
През 1860 година, ненавършил 20 години, Реноар става копировач в Лувъра, а две години по-късно вече се обучава по рисуване при Шарл Глейр. Животът го среша с утвърдените вече художници Моне, Сисле, Базил, Писаро и Сезан. „Танцуващата Есмералда“ , която Реноар рисува през1864 е първата му изложена картина, но сериозното признание идва десет години по-късно след Първата изложба на импресионистите (1874).
Пейзажите на Реноар са свежи и жизнерадостни, какъвто е и натюрелът му, и характерното за тях е неизменното присъствие на човешки фигури. Цветни петна и неясни силуети изпълват творбите му , а цветовете, които използва са светли. Стилът му е по-свободен, сравнение със стила на Мане.През 1875 се ориентира към сцени от живота на парижките предградия, ресторанти и забави, тот тогава датира и неговият импрсионистичен период.. Въпреки че през този период в известна степен наподобява Мане и Моне, се отличава значително от тях. Интересувайки се от това, което му е близко, Реноар изобразява съвременния живот, без да отделя внимание на исторически и митологични сюжети.
През 1865 година у дома на своя приятел, художникът Жул Льо Кьор, Огюст се запознава с 16-годишната Лиза Трео, по която се увлича и скоро започват връзка. Тя се превръща в негова муза и предпочитан модел. През 1872 година Лиза оставя Реноар, за да се омъжи за друг.
Реноар е жизнерадостна натура и силен характер. Макар да рисува действителността, той не прави нейно фотографско отражение, а рисува детайлите според собствената си интерпретация, взимайки от заобикалящото го единствено онова, което му е необходимо и пречупвайги го през собствената си призма. За него е характерен хармоничният баланс, с който представя човека като неразделна част от заобикалящото го . На Третата изложба на импресионистите Реноар излага двадесет и две свои работи, сред които е и портретът на френската актриса от театъра „Комеди Франсез“, Жана Самари. Двамата се запознават през 1876 година в дома на писателя Алфонс Доде. Смята се, че Реноар създава този портрет на актрисата през онзи щастлив период, когато рисува, вдъхновен от модела, без да бъде ограничаван да се съобразява с вкусовете на свой клиент.
Животът на Реноар е наситен със събития, по време на Френско-пруската война постъпва в армията, след като я напуска купува студио в Париж. Пътува много и пътуванията му се отразяват и в картините му. Пътуванията му дават възможност и да посети много музеи в различни кътчета на света. Това го вдъхновява и му дава нов поглед върху изобразяваното.
В края на 19 век Реноар постига заслужена слава и успех, като бива обявен за един от водещите художници на Франция и получава званието кавалер на Ордена на Почетния легион.
За жалост през 1892 година го сполетява лоша болест - разболява се от ревматоиден артрит и с течение на времето всяко движение се превръща в проблем за него. Трудно държи четката, а през 1912 година е прикован към инвалидна количка. Въпреки това той не спира да твори, а кара болногледачката да поставя четката между пръстите му.
Умира на 3 декември 1919 година в Кан сюр Мер.
Все още няма коментари