club50plus.bg

Изкуството трябва да слезе между хората. Интернет е един от начините според младата художничка

Ден след вернисажа на Венета Дочева в галерия „ЛИК" възрастна двойка разглежда картините. Старците са почитатели на изобразителното изкуство, а съпругът е и познавач, долавя се от подслушания разговор. „Не е само да го намокриш, ами как ще го направиш", обяснява той на половинката си - „...много интересно. Има японска и индийска гама - виж преливащите цветове, чистите тонове..."

В другия край на галерията върви друг разговор – между художничката, галеристката и посетител. Мъжът обяснява, че започнал да купува картини преди няколко десетилетия и първата творба в колекцията му е от Константин Щъркелов. „О-хо, много сериозно начало", поздравяват го и двете. Той намеква, че и сега би направил откупка.

Разговарят за Васил Стоилов, за Цанко Лавренов, за Емил Стойчев - "който живееше в чужбина дълги години, направи голяма изложба на "Раковски" 125 и пожъна голям успех. Но три пъти е кандидатствал в академията и не са го приели. Казваше - ако бях завършил академията, може би нямаше да рисувам така добре", припомня си посетителят.

И цитира сентенция от Пикасо: "Аз рисувам не това, което виждам, а това, което мисля".

Венета Дочева също не е завършила Художествената академия, а право. От авторите, които събеседникът й споменава, предпочита Генко Генков пред Лика Янко. Тук прекъсваме сладката приказка и отмъкваме авторката на изложбата за обещаното на Клуб 50+ интервю.

Кои са любимите художници на Венета Дочева, от кои майстори се е учила?
Основно съм се учила в хода на работата, най-вече гледайки работи на автори, които много уважавам.

Кои са те?
Иван Додов, Валерий Сыров - има страхотни художници акварелисти, от които човек може да се учи. Но акварелът или го имаш вътре, или го нямаш. Той или се получава, или изхвърляш работата.

Кога почувствахте това призвание?
От дете ми се удава акварелът. Много хубаво ми се получава и най-вече изпитвам огромно удоволствие да рисувам. Като възрастна започнах да рисувам на 22 години, когато се запознах с един художник, Благо Николов. Той е журналист и преподавател в журналистическия факултет. Започва да рисува на 50 години. Когато отидохме при него да си купим картина, той ми каза: "Момиче, ти тепърва много ще рисуваш". Той събуди в мен емоции и чувства, подари ми картина и така аз започнах да рисувам. За удоволствие. Имам кариера като адвокат, въобще не ми е било актуално тепърва да се развивам в тази посока. Да не говорим, че никога не съм имала такива мисли - да градя кариера на художник. Аз нямам специално образование, не съм учила за това, въобще не съм имала илюзии по въпроса.

Как се съвместяваха задълженията в кантората с четката и белия лист?
Започнах да рисувам единствено за удоволствие. В началото рисувах с течен акварел, правех цветови импресии. Получаваха се много добре. И буквално на шега, от участие в една обща изложба, после в друга обща изложба, съвсем случайно попаднах в изложбата „Най-добри живописци на България". Въобще нямах очаквания, че ще ставам художник. В даден момент обаче преминах към руския професионален акварел.

След първата самостоятелна изложба започнах да рисувам много. И ефектът беше много бърз. Виждаше се, че нещата се получават. Така стигнах до изложби в чужбина, самочувствието ми порасна и в един момент вече бях толкова ангажирана с рисуването, че трябваше да реша то или правото да е приоритет. До 2009 година всъщност приоритетът беше правото. След това стана рисуването и в края на 2009 направих страницата във „Фейсбук" с идеята да я поддържам, да качвам поне три картини на седмица и въобще да се опитам да си създам аудитория там.

Как ви приема професионалната общност?
Не знам как ме приемат.

Общувате ли с такива хора?
Не. Имам приятели художници, с които прекрасно се разбирам, но като цяло не знам дали художническата общност знае, че съществувам.

Какво са за вас приятелите от „Фейсбук"? Тези, които пишат на страницата явно се възхищават от картините?
Най-хубавото на „Фейсбук" е, че това са много различни хора. Нещото, което ги обединява, е общият интерес към изкуството. Хората в своята същност имат нужда от изкуство, от красивото, от естетика. Това не е нещо което трябва да разбираш – или ти харесва, или не. И аз съм приета страшно топло във „Фейсбук". Имам огромна страница, над 54 хиляди фена. Хората пишат изключително позитивни неща.

За мен „Фейсбук" е един голям коректор. Защото в мига, в който кача работа, която не е добра, получавам оценката. Била съм добре настроена, казала съм си "какво хубаво нещо съм нарисувала, сега ще си го кача". Но отговорът е ясен - няма кликове или няма нужното количество кликове. И започвам да се замислям – аз всъщност какво съм направила? И като застана отстрани, виждам, че съм вложила позитивна емоция в картината, но в крайна сметка не се е получило нещо добро. Затова твърдя, че "Фейсбук" е много добър коректор. Всяка картина се вижда от много хора, които реагират или не реагират.

Какво броите, за да си правите изводите?
Всеки клик „харесвам" ми подава информация. Броя активните потребители, които или са коментирали, или са отбелязали, че им харесва. Това са 54 хиляди и нещо фенове, които са отбелязали, че ме харесват. Във „Фейсбук" няма друга толкова голяма група за изкуство. Непрекъснато имам откупки през интернет.

Това ли е новият модел на общуване с публиката, пазарът така ли ще се развива?
За мен това е бъдещето. Хората са изключително заети, изключително ангажирани, нямат време. Подложени са на огромен стрес. На изложба ще дойдат 300 – 500 човека, това е максимумът, на който може да се разчита. В същото време аз качвам една картина във „Фейсбук" и тя се вижда от хиляди. Това е бъдещето. Има автори, които се страхуват, че ще бъдат копирани. Аз нямам такива притеснения.

Те могат да бъдат копирани и от изложба?
Ако някой може да работи акварел на това ниво, на което го работя аз, той няма да се занимава с глупости, като да ме копира, ами ще си рисува свои собствени акварели. А другите просто не могат да ме копират, и да искат. Така че, това е бъдещето. Изкуството преди години се е възприемало много елитарно и аристократично. В смисъл – за избрани, които да разбират... А според мен изкуството трябва да слезе между хората. По всички начини и интернет е един от начините.

Имате ли почитатели и съмишленици в чужбина?
През 2007 година направих изложба в Братислава и бях приета изключително топло. Продадох половината картини, които бях занесла. Но с ръка на сърцето мога да кажа, че аз се реализирам изключително в България. Клиентите ми са изключително българи. Дори картините, които продавам в чужбина, са на българи, живеещи там. Така че, това което се говори, че в България нямало реализация, не е вярно. Клиентите ми са българи и те категорично имат отношение към изкуството.

Кажете нещо за себе си - кои са близките ви хора?
Семейството ми – детето (14 г.), майка ми, баща ми. Аз съм, като цяло, много подкрепен художник. За всяка моя стъпка съм срещала единствено подкрепа.

Има ли художници в семейството?
Не.

Детето?
Не. Може да рисува, но няма интерес.

     

Венета Дочева е родена през 1974 година в София.
През 1999 г. завършва СУ „ Климент Охридски", специалност „Право".

Изучава рисуване при преподавателите Сузи Аронова и Динко Стоев.

Голямо влияние върху творческото развитие оказват художниците Благо Николов и Петър Антонов.

По-важни самостоятелни изложби:
2006, 2007,2009 г.- Самостоятелна изложба - галерия „Феста", София
2007 година - самостоятелна изложба , НАОП, Ямбол.
2008 година - самостоятелна изложба , галерия Видима, Севлиево.
2008 година- самостоятелна изложба , Френски културен институт, София
2008 година- самостоят. изложба,Български културен институт Братислава
2008 година – самостоятелна изложба , галерия „Арета" , Варна
2009 година – самостоят. изложба , Български културен институт , Варшава
2009 година – самостоятелна изложба , галерия ЛИК, София
2009 година - самостоятелна изложба , Първа частна галерия, Ямбол
14.01.2010- съвместна изложба с Ина Мермерска,галерия Артур, София
08.04.2010- самостоятелна изложба , галерия Актив Арт, Варна
15.03.2011г. – самост. изложба в Български културен институт в Париж

Участия в общи изложби:
2004 г.-„Най-добри живописци на България", Шипка №6
2008 г- съвместна изложба с Галина Павлова , галерия Феста
2009 г- съвместна изложба с Ина Мермерска , галерия Феста

От галеристката:
Венета Дочева представя своя изложба за втори път в галерия "ЛИК". Усвоила техниката на акварела до степен на майстор, Венета очарова зрителя със своята емоционална наситеност.
Концепцията на художничката е да покаже красотата на природата около нас. Великолепни цветни ансамбли грабват вниманието. Развивайки се и овладявайки трудната акварелна техника, Венета Дочева показва своите големи възможности . Организирайки пространството във вид на цветни петна с техниката "сфумато", художничката въздейства върху зрителя на емоционално ниво.
Тази цветна феерия създава усещане за приповдигнато настроение и въздейства на въображението.
Румяна Велинова