club50plus.bg

Стефан Караджа ходеше
из Сливен града голяма,
из Сливен Клуцохор махала,
ходеше и разпитваше:
- Де седи Хаджи Димитър,
де седи, де муй къщата?...

Името на Стефан Караджа е име на един от най-бележитите  национални герои в българската история. От тези, чийто боен подвиг и житейски оставят дълбока следа и в народната памет. И макар че във фолклора не можем да търсим верни исторически подробности, песните за тях показват най-красноречиво народната любов и преклонение пред революционното дело .
Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в днешното село Стефан Караджово, тогава - Ичме, Ямболско. Баща му Тодор Димов е внук на странджанския големец Никола Узуна  - един от подбудителите на Странджанската буна от 1810 г., довела до опустошаването на богатото турско село Караеврен (днес Близнак) в Странджа. Семейството живее в нища, която го принуждава няколко пъте да сменя своето местожителство. Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Раковски Първа българска легия в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която прехвърля на десния бряг на Дунав.

На Стефан Караджа са посветени няколко дълги песни, които разказват как овчарят Стефан станал хайдутин. Интересна е интерпретацията на народния певец за прехода от мирния живот към борбата. И всички варианти на този мотив започват с идилична пасторална картина: Стефан си стадо пасеше по Ирин Пирин планина...

Овчарчета му съобщават за грозящата го опасност. Идват османлийте и в отговор на заплахите им, с един замах на овчарската гега, Стефан ги погубва, помамя стадото и се прибира у дома. Пристига пашата със седем заптии и ситни синджири да го вържат и откарат в Цариград. Пита го, той ли е убил изпратените от него войници.

Стефан му разкрива истината и добавя:
И още толку да имаше и тях щях, паша, кайдисам!...

Безстрашието му възхищава дори неприятеля:
Стефане, кара гяурин,
Стефане, силен българин,
аферим, Стефане, машалла!

През пролетта на 1868 г. в Румъния се ражда четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Известни са имената на 127 души от Северна България и Добруджа, от Тракия и Македония, които са част от тази чета. Всички – млади хора под 25 години. А двамата войводи са по на 28.

Мнозина от четниците  участвали в Първата и Втората легии в Белград, водили хайдушки чети в Балкана. От ранна младост поели пътя на въоръжената борба срещу поробителя с едно желание: час по-скоро да видят Отечеството си свободно.

Така на 5 юли 1868 г. четата преминала Дунав с една гемия недалеч от Гюргево. Положили тържествено клетва и поели към Балкана. Но преди да го достигнат, влезли в бой с османски военни части, предизвестени за преминаването им.

Сражението продължило повече от 5 часа. Срещу четата били изпратени значителни военни части от Дунавския и Одринския вилает и един полк от Цариград. На бойна нога били поставени гарнизоните в София, Пловдив и Одрин.
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се разделила на три групи, та с комбинирани действия да се опита да достигне високите върхове на планината. Последвали нови, тежки сражения.

В битка на 9 юли Стефан Караджа бил ранен и заловен. Откаран в Търново, след това в Русе, смелият войвода починал от раните си, но макар и мъртъв, бил качен на бесилото.Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г.(датата е предмет на спор сред историографите) умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка. До наши дни черепът на революционера е част от националното ни богатство и  се съхранява в Къщата-музей "Баба Тонка" в Русе.

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор