Марк Твен е литературният псевдоним на Самюъл Лангхорн Клемънс - един от най-обичаните и проницателни американски писатели на всички времена. Автор на редица незабравими истории, журналист и хуморист, Марк Твен е най-известен със своя роман „Приключенията на Том Сойер“ и неговото продължение „Приключенията на Хъкълбери Фин“, често определяни като част от най-великите американски романи.
В началото на 20-ти век Твен е смятан за „най-големият американски хуморист на своето време“, а американският новелист и носител на нобелова награда Уилям Фокнър го нарича „бащата на американската литература“. По-късно гигантът на перото Ърнест Хемингуей ще напише: „Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин“.
Ранни години
Самюъл Лангхорн Клемънс е роден във Флорида, малко градче в щата Мисури на 30 ноември 1835 година. Баща му, Джон Маршал Клемънс, произлиза от стара робовладелска фамилия и последователно е прокурор, търговец и мирови съдия.
Марк Твен е шестото от общо седем деца, но едва трима от братята и сестрите му доживяват до зряла възраст. Любопитна подробност е, че Марк Твен се ражда две седмици след най-голямото приближаване на Халеевата комета до Земята.
Когато Самюъл е четиригодишен, семейството му се премества в градчето Ханибал, пристанище на река Мисисипи в щата Мисури. Именно от спомените за детството си в това градче Марк Твен черпи вдъхновение за измисления Сейнт Питърсбърг от „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“. По това време в Мисури робството още не е премахнато и Твен се запознава добре с него, като по-късно то е сред основните теми в творбите му.
През март 1847 година бащата на Самюъл умира от пневмония и той трябва да започне работа като словослагател - печатарски работник, който набира текст ръчно. През 1851 година започва да пише статии и хумористични разкази за местния вестник Ханибал Джърнал, който е собственост на по-големия му брат Орайън. Когато става на 18, Самюъл напуска вестника и заминава да работи като печатар в Ню Йорк, Филаделфия, Сейнт Луис и Синсинати. Той става профсъюзен член, а след работа се самообразова в обществените библиотеки, където има достъп до по-обширна информация, отколкото в училище.
По време на пътуване до Ню Орлиънс лоцманът на парахода го вдъхновява да стане лоцман по река Мисисипи. По-късно самият той пише, че по това време лоцманите по реката имат по-висок престиж и авторитет от капитаните на параходи, а и заплащането им е много високо – 250 долара месечно (или около 73 хиляди долара годишно в днешно време). Те трябва да познават подробно течението на постоянно променящата се река, за да могат да спират в стотиците пристанища и обикновени кейове. В продължение на две години Марк Твен изучава дългото над 3 000 км течение на реката преди да получи лиценза си за лоцман през 1859 г.
По време на обучението си, Твен убеждава по-малкия си брат Хенри да се захване със същата професия. Това се оказва повратно решение в живота на Самюел, което оставя трайни тежки последствия до края на живота му. През 1858 г. Хенри загива при експлозия на парахода „Пенсилвания“. По-късно Марк Твен пише, че е сънувал смъртта на брат си месец по-рано, което дава начало на интереса му към парапсихологията. Той става един от първите членове на Дружеството за психически изследвания. Твен продължава да работи като лоцман до избухването на Гражданската война през 1861 година, когато свободното движение по реката е прекратено.
Пътешествия из Америка
През 1861 г. Самюъл Клемънс заминава на запад заедно с брат си Орайън, който е назначен за секретар на Джеймс Ний, губернатор на Невада. Те пътуват повече от две седмици с дилижанс през прериите и Скалистите планини и посещават мормонската общност в Солт Лейк Сити. Това пътуване вдъхновява създаването на разказа „Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас“ („The Celebrated Jumping Frog of Calaveras County“). За Самюъл пътуването приключва в сребърните мини на Вирджиния Сити в Невада, където започва да работи. Не успява в това начинание и си намира работа в местния вестник Териториъл Ентърпрайс.
Именно тук той за първи път използва псевдонима Марк Твен, с който ще остане известен – на 3 февруари 1863 година той подписва с него хумористичния пътепис „Писмо от Карсън“. Клемънс взима псевдонима от друг писател, Исая Селърс, който вече се подписвал с него. С възгласа „Mark Twain!“ моряците по Мисисипи предупреждават за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване.
През 1864 г. Твен се мести в Сан Франциско, където продължава да се занимава с журналистика. Тук той се запознава с други писатели като Брет Харт, Артимъс Уорд и Дан Декил. Първият голям литературен успех за Марк Твен идва с публикуването на разказа „Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас“, излязъл в нюйоркския седмичник „Сатърди Прес“ на 18 ноември 1865 г. Разказът е толкова забавен, че вестници и списания от цялата страна бързат да го препечатат. Година по-късно Твен пътува за Сандвичевите острови (днешните Хаваи) като репортер на вестник Сакраменто Юниън. Пътеписите му стават изключително популярни и се превръщат в основа на първите му публични беседи.
През 1867 г. местен вестник спонсорира пътуването на Марк Твен до Средиземноморието. По време на това пътешествие той пише поредица писма, които по-късно издава като „Глупаци в чужбина“ („The Innocents Abroad“, 1869), в която са осмени и американците, и европейците с типичните им предубеждения едни към други. По време на пътуването авторът се запознава с бъдещия си шурей (брат на съпругата) Чарлс Лангдън.
Семеен човек
Именно Чарлс показва на Твен снимка на сестра си Оливия, в която Твен се влюбва в нея от пръв поглед. Малко по-късно двамата се срещат, сгодяват се година по-късно и през февруари 1870 година се женят. Оливия произхожда от „богато, но либерално семейство“ и чрез нея Твен се запознава с аболиционисти, „социалисти, принципни атеисти и борци за правата на жените и за социално равенство“. Сред тях са писателката Хариет Бичър Стоу, която е негова съседка в Хартфорд, общественикът Фредерик Дъглас и утопистът Уилям Дийн Хоуелс, с когото стават приятели за цял живот.
Младата двойка губи първото си дете, но скоро след това Оливия дарява Твен с три дъщери. Женени са до края на живота на Оливия през 1904 г. Именно през този период Твен създава и публикува най-известните си произведения, сред които „Приключенията на Том Сойер“, „Принцът и просякът“, „Животът по Мисисипи“, „Приключенията на Хъкълбери Фин“ и „Един янки в двора на крал Артур“.
От гледна точка на съвременната литература е важно да се посочи, че книгата му „Един янки в двора на крал Артур“ разказва за пътешественик във времето, който представя модерни технология на Англия от времето на крал Артур. Именно този тип истории по-късно става шаблонен за научно-фантастичния поджанр Алтернативна история.
Марк Твен в прегръдката на науката и технологиите
Новаторският дух на този бележит американец може да бъде означен, между много други неща, с един единствен факт - приятелството между Марк и един от най-забележителните хора, живели някога Никола Тесла. Те стават близки приятели и прекарват много време заедно в лабораторията на Тесла.
Като резултат от това бележито приятелство, Твен патентова три изобретения, като едното от тях е заместител на тирантите, а другото – историческа игра с любопитни факти. Най-голям търговски успех има самозалепващ се албум за изрезки (изрезките само трябвало да се намокрят преди да се залепят).
Финансовите трудности
Твен печели значителна сума пари чрез писане, но пропилява голяма част от тях чрез лоши инвестиции, най-вече в нови изобретения. Така Твен губи не само повечето свои пари, спечелени чрез писане, но и голяма част от наследството на съпругата си.
Новите творби на Твен заедно с беседите му и помощта на приятели му дават възможност да си възвърне финансовата стабилност. През 1894 г. Твен започва световно пътешествие, на което изнася своите беседи, за да се издължи на кредиторите си. Въпреки, че формално и по силата на тогавашните закони не бил задължен да го прави, Марк Твен обикаля Нова Зеландия, Австралия, Индия и Южна Африка. Шест години по-късно се завръща в Америка със събрани необходимите пари. За съжаление, по време на това пътуване, дъщеря му Сузи умира от менингит.
В ледената прегръдка на депресията
За по-малко от 15 години, Твен губи две от трите си дъщери, любимата си съпруга и няколко дълготрайни и ценни приятели. Струпването на толкова много негативни събития води Твен до мрачни пътешествия из студените тунели на депресията. Въпреки това, Твен намира сили и продължава да бележи страхотни резултати на бойното поле, въоръжен със своето гениално перо. През 1907 г., Оксфордския университет му дава титлата доктор хонорис кауза.
През 1909 г., Твен казва:
"Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: „Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно“.
Така и става. Предсказанието му се сбъдва – Твен умира от сърдечен удар на 21 април 1910 г. в Рединг, Кънектикът един ден след най-близкото разстояние на кометата до Земята.
Когато научава за смъртта му, американският президент Тафт казва: „Марк Твен даде радост – истинска интелектуална наслада – на милиони и творбите му ще продължават да дават такава наслада на милиони... Неговият хумор бе американски, но той бе толкова ценен и от англичаните, и от хората от други страни, както и от своите сънародници. Той е неразделна част от американската литература“.
Погребението се състои в презвитерианската църква Олд Брик в Ню Йорк. Твен е погребан до жена си, в семейния парцел в Елмайра, Ню Йорк. На погребението му присъства единственото му живо дете Клара.
Златното творчество на Марк Твен
Важно е да се отбележи, че пълна библиография на творбите на Марк Твен е невъзможна поради големия брой произведения, написани често в малко известни вестници, и това, че използва няколко различни псевдонима. Освен това голяма част от речите и беседите му са загубени или въобще не са били записвани. Много от творбите на Твен са забранявани по различни причини. „Хъкълбери Фин“ е забранявана неведнъж в американските гимназии, като една от причините е честата употреба на думата „негър“, която е използвана широко преди гражданската война, когато се развива действието.
За емблематичния си роман „Приключенията на Том Сойер“ Марк Твен черпи вдъхновение от младежките си години в Ханибал. Том Сойер е модел на Твен като дете, като в него се откриват и черти от двама негови съученици Джон Бригс и Уил Боуен. Книгата представя и Хъкълбери Фин като второстепенен герой, който пък е прототип на приятеля на Твен Том Бланкъншип.
„Хъкълбери Фин“ (1884) затвърждава мястото на Марк Твен като значим американски писател. Този роман на пръв поглед е детско-юношески, както и „Том Сойер“, от който води началото си, но за разлика от него е много по-сериозен. Четиристотин страници от ръкописа на романа са написани в средата на 1876 г, веднага след публикуването на „Том Сойер“.
Най-голямото постижение на Твен като писател е начинът, по който разказва „Хъкълбери Фин“ и езикът, който използва. Американски изследователи са установили, че говорът на Хък е много близък до обикновената, простонародна южняшка реч на необразованото население, нещо повече – в книгата си „Бил ли е Хък чернокож?“ (1993) Шели Фишер Фишкин стига до заключението, че Хък говори на диалект, който е смесица от речта на белите и чернокожите от южните щати. Така Марк Твен пръв дръзва да използва езика на най-ниско поставените в обществото за създаване на литературен шедьовър. След него все повече американски писатели се стремят да пишат максимално близо до живия език.
Въпреки че днес сюжетът на „Принцът и просякът“ е изключително популярен в литературата и киното, той не е добре приет по време на издаването му. Това е историята на две момчета, родени в един и същи ден, еднакви на външен вид, която се превръща в социален коментар, когато двамата разменят местата си.
За псевдонима си писателят твърди, че идва от годините, през които работил по Мисисипи, където два фатома показват, че дълбочината е достатъчна за преминаване. Два фатома са равни приблизително на четири ярда (≈3,6 метра), от където идва и „фамилията“ му Твен (twain), която е архаизъм за „две“. Лодкарят се провиква „марк твен“, което означава „според мярката (марк/mark) дълбочината е два фатома“.
Все още няма коментари