Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
„Грийнпийс“? Банда самозванци, презирам ги!
Аз не съм в чужбина заради парите, а за да работя! Какво да правя, ако се върна тук? Не мога да вегетирам!
С Таня прехвърляме тема след тема по средата на няколкодневната ѝ „пълна почивка“ в България. Думите ѝ не са повод за спор, току-що сме обсъдили ситуацията в научните среди у нас, в БАН, ясно е, че в идеята за завръщане няма кой знае какъв смисъл. Страна без наука и култура няма никакво развитие, убедена е тя. Опитвам друга актуална от изминалата година тема – забраната на ГМО. По лицето ѝ се изписва познатото изражение, с което ст.н.с. Таня Кръстанова винаги удостоява екоактивистите: презрение.
„Такава некомпетентност – думи нямам!“ Репликата не е за организаторите на протестите около парламента в България, които Таня никога не е виждала, а общо мнение. Запозната е с аргументацията на подобни активности в глобален мащаб, защото в цялата си научна кариера е усещала присъствието им наоколо.
Тя си идва всяко лято, но обикновено е толкова ангажирана, че престоят й трудно може да се нарече отпуска. Току-що е изпратила групата мисионери от САЩ, гостували и помагали за пореден път на старците в Равногор. Разпуска, преди да поеме и тя за Америка.
„На времето и аз бях в „Екогласност“ но им казвах – като не разбираш, не говори“, превърта назад събеседничката ми. С „Грийнпийс“ са свързани някои от най-тежките ѝ моменти. През 2001 г. се връща в щата Вашингтон от симпозиум в Сейнт Луис, където е представила резултати от работата си при всеобщо одобрение и интерес, и заварва изкоренено цялото си опитно поле – под натиска на екоактивистите, които шантажирали собствениците на компанията, че ако не премахнат „тези трансгенни растения“, ще оповестят, че цялата им винена продукция е с изкуствени гени.
„Представяш ли си, вложили са 2 млн. долара за най-модерна лаборатория, в която да обучавам хора и да създавам лозови подложки, устойчиви на вируси, и изведнъж се огъват, ликвидират всичко, за да си нямат неприятности с едни самозванци!“
„Те не разбират, че в научната работа се използват гени от самото растение, не отвън. Етиката е запазена, защото след като се трансформира подложката, тя става устойчива, а самата присадка, сортът, от който се развива плодът, не е повлиян.“
Срещу вирусите няма лечение, също като при хората, обяснява Таня. Единственото решение е генното инженерство. Потвърждение на думите ѝ е фактът, че докато търпи подмолните удари на природозащитниците, при нея идват специалисти чак от Франция с молба да им произведе лозички, устойчиви на бич №1 за лозарството в целия свят – вируса на късовъзлието.
Вектори на вируса са нематодите – микроскопични червейчета, които заразяват корените на растенията със слюнката си. Когато подложките станат устойчиви, присадените върху тях сортове са напълно защитени.
За първи път чух тези обяснения преди близо 20 години, когато Таня все още беше в България и създаваше своите епруветкови защитени лозички в Научно-производствения лозаро-винарски комплекс в Септември. По това време не сме разговаряли толкова за генното инженерство в лозарството, но Таня вече е виждала своя път. Мен повече ме впечатляваше следното: купоните в дома ѝ се вихреха до малките часове, лягахме си в 4, в 5 часа. На другия ден всички си поспивахме и си намирахме извинение да отидем по-късно на работа. Единствено Таня в 6 часа вече беше на гарата, хващаше си влака за Септември, пристигаше първа в лабораторията и подготвяше задачите, които да раздаде на лаборантките за през деня.
По пътя към успеха
Нещо подобно се е случвало и във Франция, страната, в която тя получи за първи път в света трансгенни лози, устойчиви на вируса на късовъзлието (1991 г.). „Купих си кола, за да се придвижвам до института, но ме беше страх от големия трафик. И за да го избегна, сутрин ставах в 5 и шофирах, преди французите да са плъзнали по улиците, а вечер изчаквах да отслабне движението и чак тогава поемах към дома.“ На практика тя и там е отваряла и затваряла лабораторията.
Когато след 9 месеца първите резултати са обобщени и оповестени от научния екип, никъде не се споменава името на Таня Кръстанова, нито се уточняват националностите на участниците в експеримента. В съобщението на АФП е посочено само името на ръководителя на института INRA в град Колмар, д-р Бернард Валтер. Разузнаването обаче работи и ефектът е поразителен: почти едновременно, по дискретен начин ѝ отправят четири оферти. Две от Южна Франция за постоянна работа в района на Монпелие, една от Швейцария и една от Израел.
„Тогава се изкуших да отида в Швейцария (1994 г.). Бързо след това съжалих за решението си, защото се оказа, че веднага мога да започна само преподавателската работа, а лабораторията за изследователската част тепърва ще се създава.“
Липсата на апаратура е преодоляна с времето. Започват да се трупат резултати. На научен форум в Монтрьо, където представя опита си от Франция и от Швейцария, („това беше върхът ми за момента“), при Таня отива проф. Денис Гонзалвес, световно известен учен в тази област. На вечеря с него и с жена му българката получава покана за Корнелския университет в САЩ, където да обучи екип и да използва генното инженерство за производство на лозови подложки, устойчиви на вируси.
„По това време вече се беше проявила тенденцията еколозите да диктуват парада. Още тогава започна това противопоставяне и моите лози в Нюшател и досега си стоят в оранжериите. Регенерираш растение от единична клетка, а те го държат в оранжерия. Аз исках да го видя в полски условия, да видя плода от усилията си. Затова заминах за САЩ (1996 г.)“, натъртва Таня.
Прехвърлянето ѝ отвъд океана и друг път е било тема на разговорите ни. Тя не смята себе си за авантюристка, но предизвикателството явно е било много голямо. За една седмица ѝ пускат розова форма за виза и няколко месеца по-късно, след като завършва изследванията за университета в Нюшател, заминава за САЩ. „От Женева, Швейцария – право в Женева, щата Ню Йорк!“
„68 хиляди швейцарски франка ми даваше професорът в Швейцария, отидох в Америка за два пъти по-малка заплата. Знаех само Hi и Good bye. Не можех даже да кажа I don’t understand. Отидох там като няма, ходех с речник от човек на човек и търсех химикалите из лабораторията. Купих си телевизор с телетекст и на втория месец проговорих“, разказва перипетиите си Таня.
„Аз проговорих, ами като не им разбирам! А са ми дали 6 човека да ги уча на генно инженерство. Научих се да рисувам и да жестикулирам, постепенно започнахме да се разбираме“, смее се сама на себе си. Но присъствието на млади учени от 24 националности в лабораторията е окуражаващо, всичко се случва леко, безпроблемно.
Към този момент тя вече има защитени 4 патента, в Корнел завършва работата за петия. Постиженията ѝ са в клонова селекция на два сорта памид, червен и черен, в технология за стафиди и в технология за размножаване на безвирусен посадъчен материал, свободен от вируса на късовъзлието.
Следващата стъпка идва логично. „През 2000-2001 г.
От щатската компания дават 26 хил. долара само за визите ѝ, Н1 и О1, които са от най-висок клас (alien with extraordinary ability). Плащат на адвокат, който урежда всички формалности, поемат пренасянето ѝ до Якима в щата Вашингтон. Влагат 2 млн. долара за модерна лаборатория, отпускат ѝ заем за голяма къща от 700 квадрата с 5 спални, 3 бани, трапезария, хол, семейна стая с камина, офис, два гаража и т.н. Живот в нови измерения.
Град Просер, в който живее, е в долината на река Колумбия, студена пустиня, в която денем температурите стигат до 35 градуса, но сутрин са не повече от 10 и тази рязка промяна е полезна за лозата, за да натрупа повече захар и киселини. Лабораторията е сред огромни лозови масиви. Наблизо е винарската изба „Колумбия крест“, чиито вина не отстъпват на френските в Бордо.
„Имах къща за половин милион долара, люлякова градина, рози...“ Нататък са тръните.
„10 дни след 11 септември затвориха лабораторията“
Съобщението идва от големия бос от Нешвил. Разговорът с него е кратък, решението влиза в сила от днес за утре. Натискът от „Грийнпийс“ и американският стрес от атентатите правят убийствена комбинация. Плащат ѝ още 7 месеца, но това не решава проблема.
„Останах без работа, не можех да плащам вече по 2000 долара месечно за къщата, затова я продадох. Бях съкрушена. Най-голямата загуба беше в започнатите опити. В главата ми непрекъснато кънтеше: Тази лаборатория трябва да се закрие.“
На визитките на Таня от този период пише „частен консултант“. Има достатъчно приятели, които ѝ предлагат гостоприемството си (My house is your house), постепенно се окопитва и очертава новите възможности. Консултант сомелиер е само една от предлаганите услуги, която се оказва обаче много търсена. Ампелография е втората – разпознаване на лозови сортове и подложки успоредно с клонова и фитосанитарна селекция – все дейности, непознати дотогава в стогодишния щат Вашингтон. В личен план най-съществената промяна е навлизането ѝ в дейността на църквата.
„Започнах да работя на божията нива. Посещавах службите по два пъти в неделя. Научих се да служа на хората. Възрастните хора, при които ходех, ми казваха – децата ни са по други места, а ти идваш да се грижиш за нас.“ За три години дори я избират за дякон в презвитерианската църква, което е сериозно признание.
Усет за мисия
„Тогава започнах да уча теология, като консултант имах много свободно време. Преподавах биология, биотехнологии, лозарство, винарство и още няколко предмета в колеж на половин щат, за да имам време за моето следване в Beacon University в Кълъмбъс, Джорджия. Обучението ми продължи 8 години и завърши с магистратура и докторат.“
Битието ѝ на теолог, развил се на основата на генното инженерство, създава куриоз, на който често се смеем. „Преподавах на три кампуса, един в залата и два по сателитна връзка. Много старателни, прекрасни студенти. Когато стигнех до раздела за произхода на човека обаче, избягвах дарвиновата теория и преподавах Сътворението. Колегите от другите дисциплини ми казваха – „Толерантни са към теб, защото си чужденка. Ако ние си позволим подобно нещо, веднага ще ни уволнят.“ Не само не ме изгониха, но ми предлагаха да премина на пълна заетост. Отказвах, защото имах да взимам 67 изпита в Beacon.“
Някъде по това време (2004 г.) започват и първите мисионерски посещения в България. В тях е заложена голяма доза носталгия, но водещо е желанието да помага. В първите си емигрантски години Таня не криеше, че всеки път, като сложела пръст върху страната ни на глобуса, сълзите сами тръгвали. От 7 години подходът ѝ към този проблем е променен и е съвсем позитивен. Всяко лято тя пристига с група лекари и прави пълни профилактични прегледи на всички жители на селото ѝ Равногор, високо в Родопите. Ако някога в групата се случи да няма специалист по дадени заболявания, мисията кани лекари от Пазарджик или Пловдив и им заплаща за прегледите от даренията, събрани от църквата. Стараят се да покриват всички специалности – от вътрешни болести до стоматология.
Таня не пропуска да запознае американските си приятели със забележителностите в района и в столицата, води ги до морето дори. След разходка до най-високия връх наблизо – Света Неделя, д-р Уорън Бармор загубил очилата си и констатирал, че не само няма откъде да си ги възстанови, но и че никой в селото не носи очила. Тогава заедно с д-р Лазел решили на следващата година да прегледат всички, които имат проблеми със зрението, и раздали над 2500 чифта очила.
Някога 4000, днес жителите на Равногор са се стопили до около 700 и са все възрастни хора. Затова тази година, освен с прегледи, мисията е била заета и с раздаване на пакети хранителни продукти, с рязане и подреждане на дърва за огрев.
Раздали са още 250 очила за четене, снабдили са с две готварски печки дома „Майка и дете“ в Пазарджик, подкрепили 4 църкви и жени, малтретирани в семействата си. Общо помощта е била за 45 хил. лв.
Съставът на групата е променлив, едни от най-постоянните са Джанет Уайт, Роберта Кейн, съпрузите Нанси и Марвин Крот, които познават повечето хора в селото. Редовен дарител е младият пианист Александър Чобанов, който е завършил консерватория в Калифорния и сега живее в Ню Йорк.
„Когато се пенсионирам, а това няма да е скоро, ще мога да се посветя изцяло на мисионерството и ще пътувам по други страни, за да помагам на хората“, сподели намерения миналата година преди заминаването си Таня и думите ѝ прозвучаха съкрушително за някои от тукашните ѝ приятели.
Факт: по време на гощавките за своята 60-годишнина Таня получи две предложения за брак. „Кой ви е казал, че ще се върна, бе хора“, смееше се тя. И никаква милост към натъжените – „Ще ми скъсат нервите с техния песимизъм.“
Има още толкова много задачи...
От няколко години кариерата ѝ е отново във възход. Връща се за 3 години в Корнелския университет и работи по проекти, финансирани от чилийски лекари. „Те ще излязат най-умни, инвестират си парите в биотехнологии.“ В момента 12 хиляди лози, създадени за тях, са засадени в Калифорния за установяване на устойчивостта.
През ноември 2009 г. прави нова сериозна промяна, мигрира от дългата студена зима на щата Ню Йорк към топлия климат на Флорида. От 13 май същата година е натурализирана, издават ѝ американски паспорт. Шегуваме се, че вече възприема местните тенденции, следва пътя на американските пенсионери. Но не.
В университета Florida A&M University отново работи генно инженерство, този път в лабораторията на д-р Виолета Цолова. Двете сънароднички изследват възможностите на вида лоза „мускадиния“, която се развива добре по влажни места, близо до океана, има много антиоксиданти, три пъти повече от другия вид - Vitis Vinifera, който е с 38 хромозома, докато Muscadinia има 40 хромозома. „Тези два хромозома в повече я правят много по-устойчива“, отбелязва Таня и спира дотук с обясненията. Лаконична е, защото работят за патент. Събрали са много грантове, осигурени са финансово за поне 5-6 години активна работа. Полето на приложение се разширява, навлизат във фармакологията и хранителната индустрия.
„Сега вече ми става по-интересно и по-лесно. Осемте часа в лабораторията ми минават като 8 минути. Сигурна съм на 200% в експериментите. Толкова години съм работила за растенията, сега искаме вече нещо да направим и за хората.“
Битово нещата се подреждат сами. „Преместих се във Флорида с два куфара. Само след 2 седмици имах абсолютно всичко. Наех френски мезонет с две спални, обзаведох го с мебели и техника за нула време благодарение на складовете good will – там американците си дават нещата, които са им излишни. Някои мебели бяха неразопаковани.“
След 7 месеца, по съвет на брокерите си, купува собствен дом – „Много по-изгодно е от скъпия наем.“ За 199 хил. долара придобива къща, която преди кризата е струвала 270 хиляди. „Помогна ми и Обама“, смее се Таня. – „Дават пари при купуване на нов дом, за да стимулират пазара, потреблението.“ На нея ѝ отпускат 8 хиляди.
„Столицата Талахаси е цялата в паркове и зеленина, всичко цъфти. Когато решат да правят нов квартал, изсичат дърветата от терена и застрояват. Никой на никого не пречи. Отново имам 3 спални, 2 бани, 2 гаража. Холът е по-голям от цялото ми предишно жилище.“
Все още се чувства необичайно на моменти – на 11 мили са крокодилите. В парка Уакула има змии по дърветата, птици в най-различни цветове. „На полето излизаме с ботуши заради огнените мравки, които хапят жестоко. Комарите ряпа да ядат.“
В свободното време продължава да учи иврит и гръцки, за да чете в оригинал Стария и Новия завет. „Като чух, че при преводите има допуснати 650 грешки, настръхнах – да измениш Светото слово е страшно. Сега вече мога да пиша и да чета на иврит.“
Планира от догодина да започне нова магистратура – по астрономия. Не се ли изморява от толкова учене? Въпросът увисва без коментар.
Припомням си нещо, което Таня е разказвала за детството си. „В Равногор (1400 м) зимите бяха истински, с много сняг. Толкова много, че понякога преспите ни затрупваха и повечето деца си оставаха у дома. Но аз карах баща ми да прави пъртина. Той върви напред и утъпква снега, аз след него пъпля като в снежен тунел. Не можех да си представя да не отида на училище!“
Все още няма коментари