club50plus.bg

Родена като Едит Джована Гасион в семейство на улична певица и пройдоха, кръстена на екзекутирана медицинска сестра, никой не предрича на малкото сляпо момиче, че ще стане една от най-великите изпълнителки на всички времена. Животът, белязан с трагедия, страдание, възходи и падения, започва в мрак за малката Едит. До 7 годишната си възраст тя е сляпа, тъй като страда от болестта кератит.

Майка й не полага особени грижи за нея и боща й я изпраща при своята майка, която е съдържателка на публичен дом. Библиографите на голямата звезда твърдят, че именно работещите момичета събират средства за детето и го изпращат на поклонение при Sainte Thérèse de Lisieux, тогава се случва чудото - Един проглежда.

Едит е крехка и болнава, но е наследила гласа на майка си - силен, дълбок, впечатляващ. Когато я чува  Louis Leplée, собственик на нощния клуб „Le Gerny” разбира, че това невзрачно на вид момиченце притежава неимоверен талант. По това време Един пее в района на "Пигал" и изобщо не вярва, че е кой знае колко специална. Льопле я убеждава да пее в неговия клуб и понеже е дребничка на ръст и, според него, грозновата, й дава прозвище Момичето Врабче (La Môme Piaf). Едит е висока едва 142см.

Именно Льопле я научава  на основните принципи на сценичното поведение и настоява тя да облече черна рокля, която става запазена марка при изпълненията ѝ. Той влага много усилия, за да осигури максимална публичност и на дебютната ѝ вечер пристигат много знаменитости, сред които актьорът Морис Шьовалие. Представленията в нощния клуб водят до записването на две нейни песни през същата година. Една от тях е написана от Marguerite Monnot, с която Пиаф си сътрудничи през целия си живот.

Година по-късно, на 6 април 1936 година Льопле е убит, а Едит Пиаф е разпитана и обвинена като съучастник в убийството, но при процеса е призната за невинна. Льопле е убит от гангстери, които в миналото са свързани с Пиаф. Медиите се настройват срещу нея и кариерата ѝ е заплашена от провал. За да възстановои образа си, тя наема Реймонд Асо, с когото после има връзка. Той променя името ѝ на Едит Пиаф, забранява на нежелани хора да се срещат с нея и възлага на Моно да пише песни, които отразяват или намекват за някогашния живот на Пиаф по улиците.

През 1940г. Едит вече не е неизвестна и получава роля в пиеса на Жан Кокто -  Le Bel Indifférent . От там на сетне възходът в кариерата й е стремглав, тя навлиза в средите на звездите, завързва значими познанства . Тя е в основата на популярността на Ив Монтан, с когото изживява изпепеляваща любов. Тя е в основата и на певческата кариера  на Шарл Азнавур, когото взима на едно от своите турнета. Животът й е белязан от контрасти - тя често изпада в депресия и намира утеха в алкохол и наркотици. Животът й е бурен и самотен и 11 октомври 1963 година тя умира от рак на черния дроб. Изпратена е в последния й път от хиляди почитатели, които плачат за голямата малка Едит - врабчето със славеев глас.