club50plus.bg

Забързани в динамичния си делник, не разбираме кога отново идва датата 19. февруари. Ден в годината, в който трябва да сведем глава, да благодарим за саможертвата и за това, че те е имало, Апостоле!
141 години по-късно, склонили глава, за пореден път си спомняме за теб, за думите ти и делото ти. И сякаш именно от твоето слово имаме нужда днес. Трябва ни нещо, което да ни сплоти дори и във времето, в което идеалите са заменени от материалните интереси, а родината отдавна не е пропита от обич. Теб те няма, но народът ни съществува, макар и силно разединен. 
Трябваш ни, Апостоле! Имаме нужда от твоя светъл пример! За теб най-висшата цел е била родината, изповядвал си своята вяра, изразяваща се в честност и благородство, а днес ние се стремим да спечелим повече, като биваме излъгани. Къде останаха мислите ни за народа и човечеството, защо подменихме най-важното в името на личните интереси? Къде остана твоята светла вяра и дълбок оптимизъм? Изгубиха се, подобно на мечтите за чиста и свята република.
Какво имаме налице днес? Разединен народ, политици, борещи се за власт, нечути искания. На всички нас ни се иска теб да те има, Апостоле!  Трябваш ни и днес! Твоят пример ни дава урок как да се борим и в какво да вярваме.
В XXI век искаме да подменим всичко стойностно.  Историята  няма да се изучава, за да не знаят идващите поколения името ти, а за твоето дело няма да се говори. Самите ние сме устремени към материалното и сме потъпкали всичко онова, за което си се борил. За теб свободата е била цел, а за нас даденост. Не сме се вслушали и в думите ти. Казвал си да следваме мечтите и желанията, каквото и да ни струва това, а ние не го правим.  Не  се срамувай от нас, Апостоле! Докато има хора, за които името ти събужда гордост, а пред делото ти прекланят глава, България ще я има.
Поклон пред паметта ти, Апостоле!