"Стройте за векове, не само за пари, но и за слава и чест на майстора"
Има личности, чиято сила не признава ограниченията на времето и примерът им остава да сочи пътя на поколения наред. Личности, въплъщаващи в себе си дух, сила и талант. 19 век отзнаменува началото си с раждането на една такава личност, на един българин, който ще бележи облика на България през Възраждането и ще остави ярка следа за идните - Колю Фичето е роден в град Дряново през 1800 г. По стара българска традиция, едва 10 годишен той става чирак в Трявна и започва да учи занаят при изкусните тревненск майстори дюлгери. На 17-годишна възраст чиракува при майстори в западнобългарската строителна школа от град Корча, там научава как се дяла камъкът. Малко по малко той усвояма цялото изкуство на градежа - как се изграждат храмове, камбанарии и мостове. Тези умения усвоява от майсторите в Брацигово. Колю е буден младеж и освен уменията, които усвоява от местните майстори,, той узачава сътвореното в съседните на България страни. Впечатлява се от детайлите, анализира техниките. Владеел е отлично турски език, свободно е разговарял на гръцки и румънски, което му е позволявало да черпи информация от извора. На 23 години вече калфа, а на 36 год. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф.
Наричат съграденото от него новаторство, откритие, начало на съвременната архитектура, защото майстор Уста Колю Фичето успява да напипа точния български дух и комбинирайки го с придобития опит и знания, почиващи на европийски модели, да изгради едни изчистени и стабилни конструкции, които впечатляват, както със своята стабилност, така и с впечатляваща визия.
По време на османското владичество, завършвайки един от своите прочути мостове, майсторът ляга по него, докато отгоре му минават тежки каруци, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си.
Самороден талант и изключителен дух той е вградил в своите мостове, храмове, камбанарии българското, българския идеал, българския стремеж към свобода, българската ценност, в която традицията, историята, семейството и духът са основата. Вградил е онова непоклатимо българско достойнство, характерно за онази трудна възрожденска епоха, в която оцеляването е било почти невъзможно.
Уста Колю Фичето почива на 15 ноември през 1881 г. в Търново, където се намира гробът му. Ето какво ни е оставил в наследство:
Беленски мост над река Янтра край Бяла (1865-1867)
„Света Троица“, църква в Свищов (1867)
Покритият мост в Ловеч над река Осъм (1872-1874)
Църква „Св. Преображение Господне“, Преображенски манастир
Ханът на хаджи Николи Минчоолу
Килифаревски манастир (1840-1841/2)
Църква „Св. св. Константин и Елена“, В. Търново
Църква „Св. Спас“, В. Търново
Църква „Св. Богородица”, В. Търново
Църква „Св. Никола“, В. Търново
Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново
Църква „Св. Илия“, Плаковски манастир
Църква „Св. Богородица“, с. Присово
Църква „Св. Марина“, В. Търново
Църква „Св. Димитър“, Лясковец
Патриаршески манастир „Света Троица“
Църква „Св. Никола“, Горна Оряховица
Мост над р. Росица, Севлиево
Мост над Дряновската река, Дряново
Къщата с маймунката на Никола Коюв, В. Търново
Църквата „Св. Никола“, Дряново
Икономовата къща, Дряново
Фабриката за коприна на Стефан Карагьозов, В. Търново
Чешма в двора на Соколски манастир, Габрово
Сградата на бившия конак, Велико Търново
Поклон!
Благодарим на "Дестинация Дряново" за предоставената информация!
Все още няма коментари