club50plus.bg

Роден през 1789 г в Габрово в заможно семейство, Васил Априлов получава завидно за времето си образование – като малък изучава руски и гръцки, завършва немска класическа гимназия в Румъния, следва две години медицина във Виена, заедно с двамата си братя търгуват с коприна и розово масло в Русия. При честото си пътуване с български търговци до Цариград се запознава с идеите на Юрий Венелин – личност, за която “Древните и днешни българи” са народ с ценности и идеали. Това четиво налага промяна в общественото поведение на Васил Априлов – той проглежда за възможностите на българите да се образоват и развиват духовно. Инициативен, образован, със самочувствие на творец и родолюбец и идеалист Априлов  разбира необходимостта да разкрие пред своите сънародници каква сила се крие у самите тях, когато са образовани и знаещи, да открие и пред света кой е този народ, устояващ на вече петвековното турско робство, кои са корените му и какви са духовните хоризонти пред него. В свое писмо изказва тъгата си: “Клет разум, колко е необработен”. Васил Априлов пише първия си труд – “Българските книжици” – призовава за учение и национално пробуждане. Убеден е, че образованият народ ще може да определя сам съдбата си и да гради своето благосъстояние, вървейки към бъдещето.

 “Ние живеем за потомците” – е негова мисъл за ползу роду и  подпомага дейности, полезни за народа. Появява се идеята за Габровското училище. На 2 януари 1835 година мечтата му е сбъдната – слага се началото на безплатно, светско, независимо от църквата училище, то става наистина “люлка на новобългарската просвета”.

 С времето новата българска интелигенция създава нова образователна система. Васил Априлов е убеден в огромната роля на учителя в тази система – говори за “силна личност, високообразован, добре заплатен и служебно гарантиран”. Априлов,  необикновеният просветен деец, отрежда високо обществено място на българския учител. Вижда в учителското съсловие единство, ръководено от принципи и подчинено на определени изисквания. които задължават да се създаде ред, не ограничават ничия свобода на духа. Книжовникът Васил Априлов реално участва в изграждането на здрави основи на националното ни единство чрез образованието.

 Неговият пример на искрящия дух се предава и на други българи – те го следват в щедрото дарителство, в поддържането на училището, в издръжката на студенти в Русия, с надеждата те да се завърнат образовани и духовно зрели сред народа си, да продължат да го образоват, да изграждат у българите новите знания, нужни им за бъдещето на свободна България.

 Интелигентният човек може да създава новото и модерното, да изследва историята и да открива в нея надежди за бъдещето, да разкрива блестящото богатство на един език и Васил Априлов го прави. Той е точно такъв човек,   сред основоположниците на литературния български език В библиотеката му са били наредени книги на девет езика –  навярно се е чувствал недоволен, че от всичките езици най-слабо е владеел българския. Чувството му за вина е победено с конкретните усилия на възрожденеца, те го превръщат в будител на народното съзнание. Априлов става идеолог на българската просвета. Габровското училище е само началото, което тръгва към бъдещето със силата на новото в цяла България.

  На надгробния му паметник пише: “Василий Евстатиевич Априлов родился в Габрово 1789, скончился в Галац 1847 октобря 2-ого. Посвятил себя и свое състояние образование Болгария”.

      Послепис - скромен и сдържан за един живот, посветен на идеята българите да се  образоват и издигат  духовно, завет оставен ни в паметта на дедите, в дело, започнато от първите просветители - братята Кирил и Методий, минало през „История славяноболгарская”, прекрачило тъмните векове на робството, стигнало до Възраждането и продължило в развитие до наши дни.