club50plus.bg

Елисавета Багряна е родена в чиновническо семейство, а образованието си получава в София. Започва да пише стихотворения още като ученичка. Записва да следва Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски" и публикува стиховете си в сп. „Златорог" на Владимир Василев. Нейният поетичен талант е открит от Йордан Йовков, а редакторът на сп. „Златорог" й дава творческия псевдоним Багряна, тъй като по това време Мара Белчева е много известна.

Елисавета Любомирова Белчева издава първата си стихосбирка „Вечната и святата" през 1927г. и с това си осигурява трайно присъствие в българската литература. В стиховете й откриваме образите на „волната сестра на вятъра", кукувицата, „вечната и святата". В нейните творби е представено възприемането на света през непосредствения трепет на сетивата, които приемат даровете на живота. Поезията й покорява със стихията на чувствата. Четейки творбите й, откриваме образа на жената, която копнее да бъде свободна и иска да вкуси от радостите на живота. Тя е волна и разкрепостена. За нея домашното огнище е окова, от която иска да се освободи. Пътешествията, непознатите земи и света привличат лирическата героиня. Наред с това в нейната поезия е представена „последната и първата" и затова жената е свята, защото във вените на детето тече нейната кръв.

Поезията й се отличава с особено завладяваща емоция.

Пред нея непрекъснато никнат прегради, породени от неразбирането на хората, нерадостното положение в дома, в който няма хармония и разбирателство.
Животът на Багряна много прилича на този на лирическата героиня от поезията й. Тя е съпруга на Иван Шапкарев, син на Кузман Шапкарев, но за нея домът е по-скоро затвор. Конфликтите с нейната свекърва са една от причините да напусне семейството, което е създала, изоставяйки своя син, за да може да вкуси от всичко онова, за което мечтае. Съдбата преплита пътя й с Боян Пенев. След като напуска семейството си, през 1924г. тя заминава за Франция заедно с любимия мъж. Времето, което двамата прекарват в Париж, е един от най-хубавите периоди в живота й. Именно на този престой тя посвещава цикъла „Бретан". Боян Пенев помага на Багряна да открие своя творчески облик и настоява стиховете й да излязат в самостоятелна книга.
Багряна е една от първите поетеси в нашата литература. Със своето поетическо майсторство тя не само че си осигурява място в литературния живот, а също така печели уважението на останалите критици. Михаил Арнаудов я вижда така: „силна, самостоятелна звезда, която не можеш да сбъркаш с никоя друга на поетическия небосклон, не само на българския, но и сред чуждите жени-поетеси".

Именно за своите заслуги тя е удостоена със златен медал за поезия от международната асоциация в Рим през 1969г.
Багряна ще си остане „вечна", докато стиховете й продължават да се четат, а ние успяваме да достигнем до посланията в тях!