club50plus.bg

Аз съм сигурна, че още дълго време подрастващите поколения ще черпят от неговата поезия духовна чистота, дълбок и действен хуманизъм и нравствена сила...
Жермен Ив Фарж
Нека цел свет да ме чуе: "Родината на Вапцаров е България, в която той работи и умря... в почудя бех как такъв поет да е писал своите стихове на чужд език и после чуждите хора да ги превеждат на родния му език. Това пиша аз майката на поета с немощната си ръка.
Елена Вапцарова

Истинските поети се раждат и остават в народната памет със своите дела, с това , което са направили през живота си. Прекрасен пример за това е Вапцаров, който така рано си отиде от нас, но никога не си отиде от литературата.
Сергей Михалков

Това казват за големия български поет Никола Йонков Вапцаров хора, които познават човека и твореца.

Ще бъда стар, ще бъда много стар,

ако остана след погромите, разбира се,
като окъсан рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.

из "Ще бъда стар..."

А това ще напише Вапцаров и всяка една дума, всеки един стих ще носи трепета на силната му личност. Защото той, Никола Йонков Вапцаров, безспорно се нарежда сред най-значимите българи, живяли и творили някога.

Роден е на 7 декември 1909 г. в град Банско, което по онова време все още се намирало в пределите на Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му - Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. Родителите му, родолюбиви българи, взимали дейно участие в българското национално-освободително движение в Македония и страстно милеели за българщината

Още като като юноша младият Никола се запознава с д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров. Майер е бело­гвар­­дей­ски емигрант, който години по-късно се оказва болшевишки агент на НКВД. Интересната му и дръзка личност впечатлява младежа и той е силно повлиян от неговото присъствие и идеите, които изповядва. От него отчасти той черпи комунистическата нагласа и вдъхновява патриотичния си устрем.

Домът на Вапцарови в Банско служел и за заместната резиденция на височайши царствени особи, като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни инте­лектуалци, като по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. Фами­лия­та Вап­­­царови през 20-те и 30-те години на миналия век имала эи достъп в двореца, от които посещения са запазени снимки на младия Никола с цар Борис ІІІ .

Поетът расте в среда и обкръжение, които развиват непримиримия му дух и карат въображението му да търси нови простори за човека и Родината. Има моменти, в които се поддава на крайно-македонската идея, но това е за кратко. Както самият той нерядко е казвал" българин съм, и това е най-важното". Той твори изцяло и само на български език. Поезията му, а и прозаичните произведения са пропити с родолюбие и дълбока човечност. Както в душата му, така и в творбите му, се преплитат общочовешки проблеми и вечната надежда. Вярата , че утре животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден.

Той живее с вяра. И завещава тази вяра и на нас, бъдните. Защото има неща, които са непреходни, неподвластни на времето, на промените. Вапцаров е един от тях.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

из "Вяра"