club50plus.bg

Смелите мечти разкриват пътя към бъдещето.

Виктор Мари Юго никога не се е страхувал да мечтае смело – изключително деен, амбициозен и с несломим дух, бъдещият писател от малък проявява буден ум и бърза мисъл.
Роден е в красивото френско градче Безансон през 1802 година в семейството на граф, получил благородническата си титла от испанския крал Жозеф Бонапарт в отплата за вярната си военна служба. Виктор е най-малкото дете в семейството и израства, пътувайки често между Испания, Италия и Франция, поради честата смяна на назначенията на баща му. Малкото момче е силно привързано към майка си, която е фина и чувствителна жена и окуражава неговите поетични опити.
Виктор Юго се увлича от писането още от ранна детска възраст и си поставя високи цели.

Едва четиринадесетгодишен той отбелязва в полето на един вестник – „Искам да бъда или Шатобриан, или нищо". И така на 15 год. се записва за участие в поетичен конкурс на тема „Щастието, което носи учението във всички житейски ситуации". Конкурсът е организиран от Френската Академия и журито е силно впечатлено от поетическата дарба на младежа, дори е склонно да му присъди наградата за стихотворението „Trois lustres à peine". Единствено крехката му възраст се оказва пречка и буди съмнения, че не той е авторът на великолепния стих. Това обижда младия поет, но не го отказва от стихотворчеството, напротив, той хвърля всичките си сили в тази посока и дори се отказва от математиката, която е другата му слабост. Взима решение, че литературата е неговото призвание, неговият живот. Решение, което ще се окаже знаково за целия му житейски път.

Изкуството е съвършено там, където великото се среща с правдивото.

Това е максима, която стои в основата на неговото творчество. Той наблюдава заобикалящия го свят, случващото се във Франция и Европа, и го претворява в творбите си. Не е навършил 20 години, когато загубва майка си. Това е голям удар за него и го преживява тежко, дори за малък отрязък от време спира да твори, смятайки, че с майка си е загубил всичко. Но унинието му не трае дълго и той с хъс се хвърля в литературата.Многоцветният обществено-политически живот на Франция вдъхновява бунтовническия му натюрел и освен, че става повод да напише блестящи творби, го прави една от основните фигури на своето време, поставяйки го в първите редици на народните водачи.

През 1830 година той пише драмата „Ернани" , която става повод за публичен сблъсък между литературните традиционалисти и новото романтично течение, оглавявано от Теофил Готие, което ентусиазирано подкрепя автора на „Ернани". Юго отстоява вярването, че на военните конфликти и страданията трябва да бъде сложен край, което може да се случи единствено посредством създаването на европейска федерация. Тази федерация Юго нарича Европейски Съединени Щати. Вярва, че ако бъде сформирано единно европейско правителство, то тогава Старият континент ще благоденства, без военни конфликти и обществени сътресения.
През 1876 г. в пламенна реч пред Сената Юго призовава "Необходимо е да привлечем вниманието на европейските правителства върху един факт, който изглежда толкова малък, че те сякаш не го забелязват. Ето какъв е той: избиват един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели? Един - целият свят. Правителствата виждат ли това? Не... Кога ще свърши мъченичеството на тази малка героична нация?". Малката нация е българската, а фактът е Баташкото клане по време на Априлското въстание. Писателят никъде в прав текст не говори за България, но историографите са категорични, че неговото внимание е привлечено от случващото се в малката балканска страна и той е дълбоко потресен.
Величието на един народ не се измерва с неговата численост, така, както величието на един човек не се измерва с неговия ръст.

Юго смята, че ролята на писателя, на твореца, не се изчерпва с пресъздаване на обществения живот, неговата роля е и активно да участва в него и да го променя, защитавайки слабите и онеправданите и раздавайки възмездие.
Автор е на 9 романа, сред които безспорните световни класики "Клетниците", "Човекът, който се смее", "Морски труженици". Другите не са толкова популярни за обикновения читател, но са дълбоко изучени от литературоведите.
Разбира се "Клетниците" е произведението, стояло най-дълго в общественото полезрение и преминало най-трайно изпитанията на времето.
И тази година светът на изкуството възкреси безсмъртната творба, превръщайки я в мюзикъл. Индиректно Юго се оказа носител на Златен Глобус и Оскар през 21 век.
Освен с твърдата си обществена позиция, писателят, като всеки достоен французин, е известен и с любовния си живот. Подвластен на женската красота, той й устоява трудно. Едва 20 годишен се жени за младежкото си увлечение Адел, от която има 5 деца и която му изневерява от началото на съпружеския им живот.
Голямата любов на Юго и негова вярна спътница в продължение на половин век е Жулиет Друе. Жулиет е актриса, надарена с изключителна красота и огромно търпение. Заради любовта си към темпераментния писател тя изоставя сцената, загърбва обожанието на почитателите си и безрезервно се отдава на Виктор, прощавайки му всички прегрешения. А те не са малко, писателят се хвърля от обятия в обятия, сякаш опитвайки се да намери спокойствие за буйния си натюрел.
Изследователите му приписват и бурна връзка с легендарната Сара Бернар, както и многобройни забежки с млади момичета.

Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе.

Виктор Юго безспорно има щастието да бъде обичан, както в личния си живот, така и като водач на народа, така и като творец. Той умира на 22 май 1885 г. на улица Avenue de Saint-Cloud 124 (днес Victor-Hugo). Изричното му предсмъртно желание е последният му път към вечната обител да бъде осъществен с „катафалката на бедняците", както се и случва.

Тялото му е изложено за поклонение под Триумфалната арка и там се стичат тълпи от хора, дошли да изкажат последна почит към човекът, посветил живота и творчеството си на народа. Юго получава почетен гроб в парижката църква Св. Геновева, която е направена на Пантеон.